Читать «Северна светлина» онлайн - страница 55

Хенри бързо прекоси стаята и се наведе над нея.

— Не бива, Алис, моля те… не така високо… ще събудиш Дороти.

— О… Хенри… Хенри.

— Успокой се, Алис… знаеш колко ти вредят тези атаки.

Пред вида на бледото му разтревожено лице, съвсем близо до нейното, внезапно у Алис настъпи промяна в чувствата — специфичен и толкова пълен обрат, че тя обви ръце около врата му.

— Не искам и да знам. Заслужавам си го. Аз съм една ревнива, глупава жена… но аз трябваше… трябваше да ти го кажа… Прости ми, Хенри. Всичко ще направя за теб… ще работя за теб, ще гладувам за теб… ще мина през огън и вода… всичко. Ти знаеш какво преживях аз, когато се раждаха децата. Знаеш как страдах, Хенри, аз съм толкова малка. Доктор Бард би могъл да ти разправи. Както се казва… бях в сянката на смъртта. Това всичко бе заради теб, Хенри. Още когато те видях в аудиторията на професор Скот аз разбрах, че ти си единственият. Ти си спомняш нашия Нойк, нали, Хенри, и малките хлебчета, и игрището за голф в Гълейн? Ще подпиша този лист. Искам. Искам. Дай ми го сега… и перо, бързо… бързо.

— Утре сутринта, Алис. Ти си твърде… твърде уморена сега.

Косата й се беше разчорлила; изглежда наближаваше нова криза, но за щастие Ханна току-що се бе върнала от своята полудневна отпуска и сега, без да губи време за разсъбличане, влезе в стаята. Веднага, с присъщата си мъдра и спокойна деловитост, тя донесе амоняк и валериан и мълчаливо, без ни най-малка припряност, помогна на Хенри да възвърне спокойствието на Алис.

— А сега, мисис Пейдж — каза тя най-после, — полежете спокойно малко тук, и тогава се приберете в леглото си.

— Благодаря ви, Ханна. Вие сте много добра с мен — прошепна Алис. — Вие всички сте добри с мен.

Тя се усмихна на Хенри. Сега всичко се бе променило; в нежния пламък на настъпилата реакция тя искаше от цялата си душа да направи каквото той желаеше, да му се подчинява във всичко.

Тя си почина няколко минути на дивана, а после, докато Ханна топлеше мляко в кухнята, той й помогна да се изкачи по стълбите. Когато донесоха млякото, Алис беше в леглото. Тя го изпи с благодарност, ръката й все още потрепваше леко и разля малко мляко върху съвсем чистата пухена завивка. След това глътна трите брома, които Хенри й даде. И когато Ханна излезе от спалнята й, тя каза съвсем спокойно и тихо, сякаш шепнеше:

— Документа, Хенри!

Той я погледна по същия странен начин и без да проговори, й подаде документа и отвори перодръжката си. Като се облегна настрани върху възглавниците, Алис сложи подписа си на реда, където бе отбелязано с молив едно малко кръстче.

— Ето, Хенри. Виждаш какво правя за теб. Лека нощ, мили, и Господ да те благослови!

Когато Хенри угаси лампата и излезе от стаята, тя затвори очи. Тя се почувства спокойна и облекчена, но също и причестена, съзнавайки, че бе изпълнила своя дълг. Заспа веднага, като си мислеше покрай другото и за старата мис Тагарт, която държеше чайната „Нойк“ по пътя за Норт Беруик и която носеше голяма брошка с топаз във форма на магарешки бодил.