Читать «Северна светлина» онлайн - страница 53

Спокойният, почти безразличен тон, с който той каза това, накара Алис да си помисли, че той се опитва да й хвърля прах в очите и тя пламна отвътре. От известно време тя подозираше, че неговите чувства към Кора минаваха всяка граница на разум и мярка. Още от първия момент, когато тя се появи на прага, такава хрисима и смирена, с очи, които сякаш казваха „обичайте ме“, той винаги бе проявявал към нея прекомерна нежност, при всички случаи вземаше нейната страна, подаряваше й разни неща, буквално я глезеше. Но сега той наистина бе отишъл твърде далеч. Да бъде при нея в селската им къща, двамата сами цялата вечер, докато тя седеше забравена в къщи, та това е вече истински скандал. И Алис реши. Тя трябва да говори и веднъж завинаги да сложи край на всичко това. Но когато вдигна очи тя видя, че той я гледа втренчено, със странен и смирен поглед. Преди да успее да промълви дума, той каза:

— Алис, мила… трябва да поговоря с теб… нещо по работа, което не ми дава мира. Късно е вече, но ще потърпиш ли да ме изслушаш?

— Какво има пак? — запита тя машинално, като за момент забрави Кора.

— Ти знаеш — започна той колебливо, — че когато купих къщата, записах я на твое име. Исках да имаш нещо. Но сега… ето че имам нужда от твоята помощ. Все отлагах, колкото можех. Бих направил всичко друго, отколкото да те моля за това… но ти разбираш какво преживявам сега. Трябват ми налични средства. Ако подпишеш този документ, ще мога да получа значителна сума срещу ипотека.

Без да сваля очи от нея той извади от вътрешния си джоб един лист и го приглади на коленете си. За миг Алис онемя. А после такава вълна на възмущение я връхлетя, че тя едва можа да се овладее. Цялата се разтрепери.

— Не се ли срамуваш? — каза тя. — Дори да споменеш такова нещо…

Той бе навел глава, подпрял я с ръка.

— Да… действително. Това ми е крайно противно.

— И би трябвало. Каквото и да съм си мислила за теб, никога не съм предполагала, че ти ще ми дадеш нещо и след това ще си го искаш обратно.

— Но, Алис — той се наведе напред и говореше търпеливо, от което тя още повече се дразнеше, — ти сигурно добре схващаш положението, в което се намирам.

— И то как! От месеци наред ни водиш към разорение и гибел… след като отхвърли онова великолепно предложение, което щеше да ни извади веднъж завинаги от тази мрачна дупка и то при най-изгодни условия. Но не, ти трябваше да продължиш с твоето твърдоглавие, с твоята себичност. Дори сега, когато те докараха вече до края и си пред фалит, все още не си доволен. Искаш да вземеш и покрива над главите ни и да ни изхвърлиш на улицата.

— Но, Алис…

— Къщата е единственото сигурно нещо, което ни е останало. И ти се опитваш да ми я измъкнеш, за да я пропилееш заедно с всичко друго.

Той въздъхна дълбоко и мъчително.

— Зная, че за теб е тежко това, Алис. Но опитай се да ме разбереш, моля те. Та как може човек да се остави да го тероризират и да заграбват правата му? Аз не можех да се примиря с такова нещо. Сега не мога да се откажа от борбата. Дори и да претърпя поражение, макар все още да вярвам, че това няма да стане, аз трябва да вървя докрай.