Читать «Северна светлина» онлайн - страница 54

Арчибалд Кронин

— Докрай, разбира се! — Гласът й потрепваше. — А какво ще стане с Дороти и мен?

Той погледна встрани и не отговори. Със съвсем различен тон, сякаш мислеше гласно, той каза:

— Дори и най-лошото да се случи, все ще мога да се грижа за вас. — И след малко добави: — Мислех, че ти, като моя жена, ще погледнеш другояче на нещата.

— Като твоя жена! Нима ме третираш като твоя жена, освен когато искаш нещо от мен? Цяла вечер съм седяла тук сама, а ти прекарваш времето си с онова същество Кора в Слидън.

Той се поизправи, отначало бавно, сякаш не беше съвсем сигурен какво искаше да каже тя, а после изведнъж вдигна глава:

— За бога, какво говориш?

— Не се преструвай, че не разбираш. Виждам аз как те гледа с тия нейни големи очи, как ти стиска ръката когато й дадеш нещо, да, как се захласва по теб, сякаш си най-очарователният мъж в света.

Той остана като гръмнат, но каза бързо:

— Но това са глупости, Алис. Та защо да не ме обича… както и аз нея? Тя е наша снаха.

— Значи не отричаш?

— Не мисля и да отричам. Аз ужасно обичам Кора.

— С други думи ти си влюбен в нея.

— Ако щеш, да. Най-после, тя е член от нашето семейство.

— Хубаво оправдание! — Тя едва дишаше, но не можеше да спре. — Всяко дете би забелязало това. Не виждаш ли как се самоизмамваш… като все повече и повече затъваш с нея всеки ден?

Той я погледна с умоляващи очи.

— Да не правим скандал, Алис. Стигат ни тревогите, които имаме.

— Ти наричаш това скандал, когато защитавам само положението си и се мъча да те спася от самия теб. Зная аз какви стават мъжете на твоята възраст…

— Как можеш да говориш такива неща! — Той почервеня. — След децата, когато поиска да си имаш отделна стая, аз се отдадох телом и духом на вестника. Никога не съм поглеждал дори друга жена. Ти знаеш какъв е моралният климат, в който живеем тук, в този малък град… Това, за което загатваш, е немислимо…

— Не за Кора обаче. — Алис започна да се тресе, думите й излитаха все по-бързо и по-бързо от устата. — Може би ще кажеш, че имам някакво предубеждение, че никога не съм я обичала, но у нея има нещо… тя е една проста жена и аз не съм много сигурна дали е добра. Тя има твърде много секс… това мога да ти кажа, защото знаеш колко мразя такова нещо. Тя ще омотае всеки когото си пожелае. Ако не се лъжа, би предпочела теб пред Дейвид. И аз не се съмнявам, че и ти със сърцето си, си повече при нея, отколкото при мен.

Потресен, Хенри отвори уста, но я затвори пак. Алис се уплаши, като видя колко тежко го бе наранила. Той беше така побледнял, сякаш бе чул нещо, за което никога не бе помислял преди, но което сега никога вече нямаше да излезе от главата му. Тя не можеше повече да издържи. Искаше й се да викне, съзнаваше, че наближава един от нейните „пристъпи“ и желаеше той да настъпи. Клепачите й започнаха да потрепват, а бузата й заигра. Тя почувства как започна цяла да се вцепенява и преди още да успее да стане, токчетата й забарабаниха по пода.