Читать «Северна светлина» онлайн - страница 52

След това, разбира се, го канеше отново и двамата дълго се разхождаха по игрищата за голф в Гълейн, но не играеха голф, защото той изобщо нищо не играеше, а просто си говореха и то често пъти за най-обикновени неща. Понякога, когато заваляваше, те се подслоняваха в някоя барачка и седнали един до друг гледаха оттатък Фърт. Той не бе от тези дръзки младежи, нещо което й харесваше, защото тя никак не можеше да търпи волности… никак. След това изпиваха по чаша горещ чай с бисквити, сухари или малки хлебчета със стафиди в едно съвсем обикновено малко заведение, което Хенри много обичаше и което се наричаше Нойк, близо до старата мелница по пътя за Норт Беруик.

После се прибираха и баща й, завърнал се от Единбургския съд или от обиколката си из Северна Шотландия, потупваше Хенри по рамото и се шегуваше с него: „Млади момко, не е ли крайно време да ми кажете, че намеренията ви са съвсем нечестни?“. След това баща й умело го увличаше в дълги спорове по политиката, по книги, а после, когато Хенри се прибираше в стаичката си в Белхейвън Крешънт, тя улавяше погледа на баща си и той й казваше: „Струва си този млад човек, Алис. Ако си с ума си, няма да го изпуснеш“.

И тя действително повярва в Хенри, макар и да знаеше, че той никак не е нейният тип. Но тя съзнаваше, че благодарение на общественото си положение или по някакъв друг начин ще може да му помогне да си създаде име и когато старият мистър Пейдж съвсем внезапно се разболя и Хенри трябваше да напусне университета и се върне в Хедълстън, за да постъпи в редакцията, в последната минута, точно преди заминаването му, те се сгодиха. Уви, тогава и през ум не й минаваше, че след повече от двадесет години вярност и преданост ще изпадне дотам да бъде подминавана и пренебрегвана от мъж, който понякога изглежда и не забелязва дори нейното съществувание.

Алис беше готова отново да се разплаче, когато чу да се отваря външната врата. Тя едва успя да се съвземе, да сложи картите настрана и да вземе ръкоделието си, когато Хенри влезе в стаята.

— Още не си легнала? — попита той, сякаш се бе изненадал. — Дороти прибра ли се?

— Тя си легна отдавна. — Алис погледна многозначително към часовника на камината, който показваше десет и четвърт и с наложена сдържаност добави: — Започнах вече да се безпокоя за теб.

— Не ти ли съобщиха от редакцията? — Той седна уморен, като закриваше очите си пред светлината. — Бях в Слидън.

— Предполагах. — Тази единствена дума й се стори достатъчна — тя нищо повече не добави.

— Дейвид го нямаше. Отишъл да види доктор Ивънс… Не ми се вярва да е нещо сериозно. Ще позвъня утре сутринта в Скарбъро. Но Кора е много съсипана, бедната, тъй че останах малко с нея.

Алис направи няколко бързи бода, до един погрешни. Тя стоеше с наведена глава и почувства кръвта да нахлува в лицето й. Значи така той е прекарал последните пет часа! Помъчи се да говори със спокоен глас.

— Останал си сигурно малко повечко там.

— Да, вярно, постоях. Разходихме се по пристанището, след това тя настоя да вечеряме. И чудесно ме нагости. А после седнахме до камината и си поговорихме.