Читать «Северна светлина» онлайн - страница 51

Колко щастлива бе тя тогава, в Банксхолм, малкото имение, което баща й бе купил в Източен Лотиан. Там отидоха да живеят след като напуснаха Морнингсайд Терас. Новото имение бе толкова тихо и китно, с изглед към Форт и Бас Рок и при това близко до приятния и забавен живот на столицата. В широкия кръг на техните приятели влизаха все видни хора — баща й дори още преди назначението му в касационния съд бе един от най-известните адвокати от единбургската колегия — и макар смъртта на майка й, когато Алис беше на седемнадесет години, да хвърли временна сянка върху семейството, по-голямата й сестра Роза съумя успешно да се справи със задълженията на домоуправителка и домакиня. О, тогава бъдещето беше пълно… пълно с обещания; Допускаше ли тя някога, че животът й щеше така да се обърне или пък че бракът й, от който тя толкова много очакваше, щеше да се сведе до това монотонно провинциално ежедневие, при което тя щеше да бъде толкова незачитана и сега — в това вече никой не можеше да се съмнява — изправена пред финансова катастрофа.

Сълзи смъднаха очите на Алис, когато тя изживя наново своята първа — толкова неочаквана, но толкова съдбоносна — среща с Хенри. В университета, който тя посещаваше не за да вземе диплома, а само защото филологията се смяташе за „нещо прието“ за девойки от нейното общество, Хенри беше съвършено чужд на средата й, състояща се от най-изтъкнатите младежи на нейна възраст. Колко весели биваха всички те, когато след сутрешната лекция, хванали се ръка за ръка и зачуруликали като ято врабци, отиваха по Принцес стрийт на обед при „Мак Вити“, където сядаха все на същата кръгла маса до прозореца, запазвана за тях от келнерката, австралийка, с къдравите черни коси — но как се казваше тя? — а, да, точно така, Лизи Диуор, небивало хубава девойка, която си знаеше мястото. И след това все имаше нещо интересно и забавно; кога ще урежда следващата танцова забава, кога ще организира срещата на кръжока по реторика с колежа Куин Маргарит, тя беше вечно заета, нищо не се предприемаше без нея.

Именно тези упражнения по реторика станаха причина тя да заговори на Хенри, тогава свенлив, тих, несръчен младеж, на когото никой не обръщаше особено внимание, макар той да бе писал една-две хубави статии в студентското списание. Поради това тя го помоли да предложи тема за дискусията и да й даде някои идеи за встъпителното й слово… ей богу, тя никога не бе претендирала за умение в такива работи. Той направи това с такава готовност, че у нея се породи някакво желание да се заинтересува по-отблизо за него — тя бе научила, че той живее в пансион и е много добре материално. И така, тя го покани в Банксхолм.