Читать «Северна светлина» онлайн - страница 50

Тя бързо, нервно го погледна и в погледа й се четеше странен, тревожен въпрос. Когато той поклати глава, тя наведе очи.

— Наистина е късно, скъпа Кора… наближава десет. Съжалявам, но трябва да вървя. Ще отидем някой друг ден.

— Да?

— А сега, не губи кураж, Кора. Всичко ще се нареди… за теб и за Дейвид… и за всички нас.

Чу ли го тя? Не отговори. Повдигна ръката му, която беше още в нейните ръце и като я притисна силно към гърдите си, каза:

— Вие сте добър… много сте добър. — И добави: — Елате скоро пак… моля ви!

Тези думи проникнаха право в сърцето му. Той нежно я целуна по косата.

Тя стоеше неподвижна, гледаше как той запали мотора и потегли.

Може би пет минути Хенри караше сред разлятата лунна светлина, която превръщаше дългото право шосе в истинска млечна река и тогава изведнъж и така силно натисна спирачките, че закова колата.

Мисълта за Кора, застанала сама до пътната врата, за тъжния й и чезнещ поглед, прободе сърцето му. Защо я остави? Той не бе направил достатъчно, за да й помогне. Някакъв див импулс го овладя да обърне колата и да се върне при нея, за да я ободри. Но не, това е невъзможно, това вече не е разумно, подобна постъпка би се изтълкувала зле, сигурно би я компрометирала. Гърлото му пресъхна и се стегна от вътрешната борба срещу това неудържимо желание да бъде отново при нея, па дори и да размени една-единствена дума. Той въздъхна и след дълъг мъчителен унес запали отново мотора, включи на скорост и продължи пътя си за Хедълстън.

X

Цялата тази вечер мисис Пейдж седя в библиотеката у дома си, на Хенли Драйв, неспособна да прогони скуката от самотата. Този следобед бе почивен за Ханна, Дороти бе настинала и си бе легнала рано, а Кетрин Бард, жената на доктора, която тя бе поканила след вечеря на кафе и на партия бридж за двама, в последната минута бе съобщила, че не може да дойде, като изтъкна твърде подозрителната причина, че леля й неочаквано пристигнала от Тайнкасъл.

Алис беше от тия жени, които обичат общество и никога не й беше приятно да остава сама. Сега тя не беше в особено добро настроение — чувстваше се пренебрегната и незачетена — и по липса на нещо по-интересно, желаеше Хенри да се върне по-скоро. Къде ли е, се питаше тя? Напоследък държането му бе станало съвсем особено. Той не беше в редакцията, когато тя телефонира малко след седем. По някой път, в почивните дни на Ханна, той вечеряше в Клуба, но в осем часа, когато Алис телефонира на портиера, нямаше го и там. Оставаше само една вероятност, по-скоро сигурна възможност — Слидън. Сигурно пак е отишъл там. Наистина, това е вече прекалено, да я пренебрегва така и щом му се удаде случай да хуква нататък.

Алис пооправи възглавничката на гърба си и тъй като не бе успяла да се оправи с кръстословицата, за трети път се залови с ръкоделието си. Дребните бодове обаче уморяваха очите й — този модел и без това вече й бе омръзнал и тя бе решила да го даде на Ханна да го довърши през свободното си време. За да събере мислите си, тя си направи пасианс. Но и това не помогна; разочарованията от тази вечер я бяха твърде много разстроили и потискана от растящо чувство на самосъжаление, тя изпадна в едно от своите бленувания, изпълнени сега не с мечти за бъдещето, а с приказни спомени из миналото. И както седеше още с карти в ръце, спомените връхлетяха върху нея и я понесоха гальовно назад към ония дни на нейното моминство, когато животът беше светъл и безгрижен.