Читать «Северна светлина» онлайн - страница 48

— Нещо, което напоследък му е хрумнало. Да гледа, както казва, да се въздържа. Искам да не прави това. Не е никак естествено да се отказваме от всичко. Нека да отстъпи малко от своите идеи и да взема живота такъв, какъвто е… не е добре за никого от нас да отива против природата… нито за него, нито пък за мен. — Тя спря, като бързо и смутено погледна Хенри, сякаш бе казала нещо в повече.

Той, естествено, разбра за какво намекваше тя и това му причини остра и странна болка. До този момент той бе мислил за този брак само дотолкова, доколкото беше от полза за сина му. Но сега той се замисли за Кора и тутакси попита:

— Щастлива ли си, Кора?

— Да — отговори бавно тя. — Стига Дейвид да е щастлив. Правя каквото мога за него. Но той понякога върши такива неща, сякаш не държи много на мен…

— Това е просто негов маниер. Уверен съм, че те обича.

— Дано — каза тя.

Те отново млъкнаха. Тогава, като махна нервно с ръка, сякаш за да пропъди мислите си, тя се наведе и разбута огъня.

— Тия дървета можеха още да поизсъхнат. Събирам ги при прилива по брега. Така пестим… а пък ми прави и удоволствие.

— Ти обичаш да си навън, на открито.

Тя кимна с глава.

— Понякога се разхождам с мили по брега… няма жива душа наоколо. Ще се чудите какви неща намирам.

— Какво например?

— Не можете отгатна.

— Стари моряшки ботуши? — Той се осмели да се пошегува в желанието си да я развесели.

— Не… тази седмица една хубава малка кошничка с яйца.

— Не думай, Кора!

— Наистина… Сигурно е паднала от палубата на някой параход.

— А не бяха ли развалени?

Лицето й се просветли. Тя би се усмихнала със своята тиха, нежна усмивка, ако в очите й все още не личеше следа от тъга.

— Тази вечер с чая изядохте две. Щастлива съм, че останаха за вас. Това е то приливът. Идва така буйно. Всичко измива по това Северно крайбрежие… всичко.

Каквото и да казваше, беше просто, откровено и подобно на всичко, каквото вършеше — непреднамерено, съвършено естествено. Пламъците, които подскачаха от огнището, образуваха дълги езици светлина в полумрака на стаята и покриваха лицето й с топлота.

Те дълго мълчаха. Години наред Пейдж бе живял в своето семейство без истинска любов. Със своя младежки егоизъм, фантазьорство и самонадеяност, с безмилостните си и нездрави възгледи за живота. Дороти малко се интересуваше от него. С цялото лекомислено коравосърдечие на новото поколение тя не искаше и да знае за него, или в най-добрия случай беше готова да го понася, доколкото той продължаваше безропотно да посреща разноските й в училището за изкуства, където тя и други като нея си губеха времето, като мацаха всевъзможни петна по блоковете си под предлог, че се учели на абстрактно изкуство. Тя надали щеше някога да се промени.

Също и с Алис, отношенията им си оставаха такива каквито бяха, неизразимо вяли. Пейдж винаги бе ненавиждал ония мъже, които се обявяват за неразбрани и недооценени от своите жени. Той съзнаваше своите собствени недостатъци и бе направил всичко възможно, за да поддържа с Алис гладки и приятелски отношения. Но сега, кой знае защо, в един миг на просветление, той разбра колко безжизнен и вял е бил неговият брак, принуден да живее години наред в една изцяло изкуствена атмосфера. Колко рано бяха изчезнали младежките му илюзии за любовта — още през краткия им и безрадостен меден месец някъде из Северозападна Шотландия, когато петнадесет дни непрекъснато бе валяло дъжд и Алис се бе държала като някоя оскърбена девица, чиято главна грижа бе, поради обстоятелствата и времето, дали да телеграфира да й изпратят по-дебело бельо, или не. Бракът отдавна бе станал за нея ако не някакво изпитание, то поне това, което тя наричаше „безкрайна досада“. И заедно с охлаждането, което настъпи у нея, увеличи се и нейният егоизъм. Колко често той трябваше да понася капризите й, нейните оплаквания и детински цупения, да търпи вятърничавите й идеи, мимолетни възторзи и ужасяващата й липса на логика, както и страстното й влечение към дреболии и пълната й незаинтересованост от неговата работа, избухванията й в неоправдан гняв, които опъваха както нейните, така и неговите нерви.