Читать «Северна светлина» онлайн - страница 47

— Кора… караш ме да се чувствам отново млад.

— Боже господи. — Тя се обърна към него и му се усмихна. — Та вие не сте стар. Нищо подобно. Никога не съм ви мислила стар… не… никога.

Вечерята, която тя приготви, беше скромна и се състоеше от бекон с яйца, чай и препечен хляб с масло и най-после малко равен от градината. Тя не преставаше да се оплаква и да съжалява, че „нямала нищо в къщи“. Често като младеж, когато е бивал през лятото в Слидън, след ден прекаран в риболов към края на пристанището, точно такава вечеря са слагали пред него. И с нещо повече от младежки апетит, поддържан от прилив на спомени, той седна на масата и започна да яде.

Той накара Кора да вечеря с него, тъй като отдавна бе забелязал у нея дарбата всичко да дава и нищо да не взема. Освен това знаеше, че ако не бе дошъл, тя сигурно щеше да се задоволи само с оная престояла кифла и чашата мляко, които прибра от масата, когато влизаха в кухнята. В желанието си да я ободри, той поддържаше разговора далеч от тревогите, които тегнеха и на двама им. Бе решил да телефонира следната утрин на д-р Ивънс, а дотогава и без това не можеха да сторят нищо повече. Колкото до собствените му проблеми, този час на избавление, откраднат, както му се струваше, от някакъв друг свят, беше твърде ценен, за да се пропилява в невесел разговор. Той не преставаше да се пита как бе възможно да настъпи такъв отдих. Това кратко време му стигаше, за да се освободи от бремето, което носеше месеци наред и да забрави, че ще трябва отново да се прегърби под него, щом напусне този дом.

Докато си приказваха, погледът му се спря върху една книга, „Сартор Резартус“ от Томас Карлайл, разтворена на стола до прозореца, където Кора обикновено сядаше. Тя проследи погледа му и по лицето й се появи слаба руменина, сякаш почувства някаква вина.

— Днес не можах да си прочета главата — каза тя. — Дейвид ще се сърди. Глупаво, но ето, просто не мога да свикна да чета.

Той я погледна учудено. Нима Дейвид наистина й бе възложил такава задача в старанието си да развие умствените й способности? Явно да, защото тя мрачно продължи:

— Сякаш не е за мен. Драго ми е само когато върша нещо. Никога няма да стана учена.

Сърцето му се разтопи от умиление.

— Ти си изпълнена със здрав разум, Кора, което е много по-важно. А тая книга ще доскучае на всеки.

Тя не отговори, но когато свършиха, стана и подпали дървата в камината.

— Става хладно през тия мартенски вечери — каза тя. — Обичам огъня. Приятно е. Пък и мирише на хубаво. Като се сетя за всички малки стаички, дето съм живяла… само с по една ръждясала горелка от светилен газ. Дейвид пък не обича топло. Поне така разправя, че не му трябвало топло. Това е сега изглежда новата му идея.

— Каква идея?

Тя не отговори веднага, наведе очи и след продължително мълчание, колебливо, сякаш се силеше да говори, каза: