Читать «Северна светлина» онлайн - страница 46

Настъпи мълчание, през време на което Хенри се мъчеше да се примири с мисълта за провала на своите надежди. Той бе дошъл за помощ, а ето че той трябваше да окаже помощ. Тогава забеляза да проблясват сълзи в очите на Кора и тутакси се усъмни дали нещо нередно не се бе случило между Дейвид и нея, нещо повече от онова, което тя бе разкрила в това кратко и колебливо обяснение. Изведнъж той я хвана за ръката.

— Ела да се поразходим. Малко чист въздух ще ни подейства добре.

Разходиха се както обикновено по кея и макар да си разменяха само по някоя дума, тази разходка бе благотворна и за двамата. Вятърът бе престанал, когато стигнаха до фара, в здрачината на тази тиха привечер въздухът беше прозрачен. Слаба мъгла забулваше хоризонта, тъй че надипленото, но все пак гладко като стъкло море сякаш стигаше до безкрая. От някоя забулена в мъглата невидима рибарска лодка, сред тишината долиташе едва доловимият тревожен зов от рог. Като стоеше безмълвен до Кора, Хенри почувства по-силно от когато и да било колко си допадаха един на друг. И когато наближиха до къщата, тя го погледна в очите, сърдечно и признателно.

— И при вас не върви добре — каза тя. — И вие си имате не малко неприятности.

— Аз се справям с тях. — Той се спря до вратата и погледна часовника си: — И тъй… май че трябва да вървя.

— Не, не бива. Иначе никога няма да си простя. — Тя беше категорична: — Ще влезете и ще хапнем нещо.

Тя не би приела никакъв отказ — собствено и протестите на Хенри не бяха никак настойчиви. Той не искаше да си отиде толкова рано, а нейната покана го накара да почувства, че е гладен. Отвътре във вестибюла тя уверено затвори вратата, сякаш за да го лиши от всякаква възможност да си отиде.

— Седнете в стаята, докато приготвя това-онова.

— Не, ще седна в кухнята, за да мога да те гледам.

За него това беше удоволствие, което отчасти облекчи потиснатостта, причинена от лошите известия за сина му. Нейните похватни и изящни движения галеха безкрайно окото. Напрежението, при което бе работил от толкова седмици, се смекчи от някаква тайнствена сила, която се излъчваше от нея. И изведнъж, съвсем неуместно, той се чу да казва: