Читать «Северна светлина» онлайн - страница 45

Целият този ден те положиха големи усилия да намерят заместници и за щастие успяха да си осигурят един словослагател от Ливърпул и обещание за още един от Тайнкасъл за началото на идущата седмица. Хенри се поободри, когато при него влезе младият Люис и предложи да работи извънредни часове, като каза, че бил готов да върши всякаква работа, за да помогне. А също и на Пул, въпреки сприхавостта и непостоянния му характер, сигурно можеше да се разчита за някаква допълнителна работа, си помисли Хенри — та нали той бе заявил, че ще отмъсти на Най и сега ходеше намръщен из града, като търсеше случай да го спипа някъде? Също и Хедли, въпреки че имаше измъчен вид на човек, който трябва да се грижи за издръжката на три деца, заслужаваше пълно доверие и на него можеше да се възложи работата с местните клиенти на обяви. А колкото до непосредственото ръководство, той ще трябва сам да се нагърби с него за през следващите няколко седмици. Тези мерки облекчаваха положението, но бяха все още твърде недостатъчни и в края на краищата, като помисли добре, Хенри реши, че е дошъл моментът да повика и своя син. Той нямаше друг избор. Дейвид трябваше да напусне Слидън, поне временно, и да попълни празнината.

IX

В пет часа Хенри преустанови работата си и потегли за Слидън. Събитията от сутринта му бяха причинили тежко главоболие, което бе продължило целия следобед, но сега освежаващият хлад от крайбрежните блата му донесе известно облекчение. Като караше по познатия му извиващ нагоре път, първите повеи на вечерника бяха започнали да надиплят нежната тревна покривка на дюните. Тъй като не бе предизвестил за своето идване, Кора не го чакаше на пътната врата. И наистина в къщата сякаш цареше необикновена тишина. След малко той я видя седнала до прозореца, навела се над нещо. При шума от неговото приближаване тя повдигна глава и лицето й, погълнато от странни мисли, просия от приятната изненада. Тя скочи и след миг беше вече на вратата. Сега Хенри се зарадва повече от всякога, че я вижда. За първи път от толкова дни насам той почувства истинско облекчение.

— Реших да дойда за малко. Преча ли?

— Никога. — Тя хвана и двете му ръце. — На човек му олеква, като ви види. Тъкмо се бях приготвила да се наскучая тази вечер.

— Не мога да повярвам. На теб никога не ти е скучно.

— Беше ми. Но сега ми мина. Влезте!

— Къде е Дейвид? — попита Хенри, събличайки палтото си.

Той очакваше да чуе, че Дейвид работи. Тя обаче го погледна и се подвоуми.

— Отиде в Скарбъро… замина тази сутрин, отиде… да види доктор Ивънс.

Това съобщение беше толкова неочаквано, щото Хенри остана като замаян в малкия тесен вестибюл.

— Толкова ли е зле? — попита той след малко.

— Не. Не, че не е добре. Но нещо започна да се тревожи напоследък.

— За какво?

— За себе си. Ей тъй, тревожи се.

— Че няма да е все така добре? — попита Хенри. — Искам да кажа, страхува се да не би да го повтори?

— Отчасти и това. — Тя говореше бавно и мъчително, сякаш се освобождаваше от някакво бреме. — Започна някак постепенно, преди около две седмици. Най-напред престана да се интересува от книгата си. После почна да ми разправя колко много страдал преди да се срещнем. Опитах се да го отклоня да не мисли за това; знаех, че не е добре за него. Но той продължаваше — „ако стане пак така с мен, Кора“ — все такива неща приказваше. Тогава, миналия понеделник слезе от стаята си и ме запита: „С кого говореше?“. Отговорих му, с никой. „Но аз чух някой, сигурен съм, че чух — рече той. — Да не би да си си говорила сама?“ Разбира се, не, отговорих и се опитах да обърна цялата работа на шега. Но той не се задоволи; започна да търси по всички ъгли в къщата, по шкафовете и навсякъде, като искаше да види дали има някой. Разбира се, нямаше никой… ама никой. Тогава ме погледна някак особено и каза: „Кора, чувам всевъзможни неща“. Казах му, че само се заблуждава. Но днес следобед каза, че трябвало да отиде при доктора. Искаше да не ви казвам нищо. Дори не искаше да го придружа. Аз поисках… но той не искаше. Каза, че трябвало сам да се грижи за себе си, да не зависел от другите, иначе никога нямало да оздравее.