Читать «Северна светлина» онлайн - страница 44

Напразно би било да се отрича, че този отказ се стовари върху Пейдж като гръм от ясно небе. В същото време, по някакво странно уравновесяване на духа, душевното му състояние стана по-устойчиво, умът му по-смело и по-трескаво търсеше пътища и средства за продължаване на борбата. Той ще се бори, ще се бори, ще се бори. Дори и банката да не му отпусне заем срещу редакционното здание на „Светлина“, Хедълстънското строително дружество сигурно ще бъде по-благоразположено и ще предложи нещо срещу мястото. Но тъй като това щеше да изисква време, той трябва преди всичко да поиска от Алис да ипотекират къщата. Такова нещо му беше противно, но нямаше друг изход. Колкото повече съпротива срещаше, толкова повече укрепваше неговата решителност, толкова повече се затвърдяваше у него необикновената вяра, че в края на краищата ще победи.

Само един господ знае каква нужда има той от това упование. Не бяха минали и пет минути, откак се бе върнал в кабинета си и Мейтланд влезе.

— Изглежда — каза той, — че от днес нататък ще бъдем с един по-малко на съвещанията. Балмър си отишъл.

— Как си отишъл?

— Заминал… напуснал… избягал… както щете. Ето му оставката.

Хенри впи огорчен поглед върху плика, който Мейтланд подхвърли на бюрото му. Но това не биваше да бъде изненада за него. Напоследък Балмър бе станал невъзможен; Хенри все по-трудно и по-трудно работеше с него.

— Но… той трябва да ни предупреди един месец преди да напусне.

— Не в такъв случай… когато отива направо на друга работа.

— Да не би… в „Кроникъл“?

— Нещо такова. — Мейтланд се спря. — Изглежда е нямал смелостта да ви го каже, та ви е написал едно мило, учтиво писмо, с което изказва съжаленията си. Аз предвиждах това. Вие знаете, че той се беше сприятелил с техния мистър Смит… Балмър ще отиде навсякъде, където има повече пари. А явно там има повече.

Тъй като Пейдж мълчеше, той продължи:

— Много неприятно, но има и друга лоша новина, Хенри. Двама от словослагателите, Пъркинс и Додс, също са напуснали.

Това вече Пейдж не можеше напълно да проумее.

— Какво значи това? Толкова ли са сигурни, че пропадаме?

— Не… не вярвам да е така… макар да знаят, че сме на тясно. Работата вероятно е пак в парите… освен това предлагат и дългосрочни договори… гарантирани от „Газет“. Сигурно мислят, че там ще бъдат по-добре.

Хенри силно прехапа устни в стремежа си да се овладее. Ако имаше нещо, на което бе разчитал, това бе предаността на хората, които работеха при него. Дори в най-добрите времена „Северна светлина“ не поддържаше излишен персонал, а добри работници трудно се намираха.

— Ще трябва незабавно да се обърнем към трудовите борси — най-после каза той.

Мейтланд, който беше застанал близо до него и замислено почесваше брадичката си, се запъти към вратата.

— Ще отправя светкавично запитване в Тайнкасъл.

— Вижте и в Ливърпул и Манчестър.

Мейтланд кимна.

— Ще се оправим. Ще ви се обадя пак.