Читать «Северна светлина» онлайн - страница 42

Пейдж с усилие се усмихна.

— Без съмнение, остроумно. Не особено достойно.

— Защо, дявол да го вземе, какво не е в ред? Та това е майсторски изпипана реклама. Влияе на майките. Те просто се стараят да пласират стоката си, както и аз пласирам моята. Слушайте, там е оня момък Най. Това са все негови идеи. Другият, Смит, е празна глава. Но Най наистина представлява нещо. Миналата събота моят Чарли го завел с колата си в Тайнкасъл и се върна в къщи възхитен от него.

— Наистина? — каза сухо Пейдж, който намери за твърде вероятно Чарли Уелсби, младеж от първо коляно в града, и Най да са си допаднали лика-прилика.

— Разбира се. Прекарали си времето извънредно приятно. Тъй че внимавайте с него — прибави шеговито Уелсби. Като напусна прозореца, той потъна във въртящия си стол и с мъка кръстоса късите си крака. — Кажете сега, какво мога да сторя за вас? Приготвил съм се за голф следобед, тъй че да минем на въпроса.

Хенри мина на въпроса, кратко и колкото може по-убедително. Но още докато говореше той разбра, че Уелсби бе вече предизвестен за целта на неговото посещение и дори знае за състоянието на неговите работи не по-малко от самия него. Под радушното му държане, неговите дълбоки очи го наблюдаваха и внимателно проучваха. Когато Пейдж завърши, Уелсби сне пурата си и се загледа в запаления й край.

— Доста сте затънал, Хенри. Говорите за вашите активи. Но предположете, че фалирате… каква стойност ще имат те? Вашите кантори са твърде извехтели; всички тези стари сгради отпреди два века би трябвало да се разчистят и вие едва ли ще получите нещо за вашето здание. Печатарските ви помещения имат известна стойност, вярно, но те пък са собственост на Харботъл, вие сте само наемател. Тъй че и с тях не може нищо да се направи. Колкото до фирмата ви, кой би дал за нея пени, ако „Кроникъл“ ви докара до фалит?

— Това няма да стане!

— Това казвате вие. Но какво сте направил досега? Възможно е тези момчета да не се държат много изтънчено, но си знаят работата. А и вестникът им в края на краищата не е парцал. Естествено, не може да се сравнява със „Северна светлина“ — побърза да вмъкне той. — Но „Кроникъл“ дава… как да кажа… — малко по-друг оттенък на информацията. — По стиснатите му устни пробяга усмивка, сякаш си спомни за нещо: — Вчера имаше един дяволски изпипан репортаж, наистина пикантен, но забавен, по онази клевета… сигурно знаете, ей там за оня италиански граф, който се занимавал с контрабанда на хероин, бил заловен заедно с приятелката си гол в банята.

— Да — каза с горчивина Пейдж. — Те преуспяват благодарение на… шантажа и блудството… и клеветата. За бога, приятелю, журналистиката е благородна професия. В тая професия е имало и още има велики хора… хора на принципите и на разума, с истинско чувство за своето призвание и дълг към читателите. Но този тип Най… нима не виждате, че такъв вестник е истински позор за града?