Читать «Северна светлина» онлайн - страница 40

Но сега, тази сутрин на първи март, като преглеждаше последния баланс на „Северна светлина“, Хенри можа да види съвсем ясно, колко дълбоко бе накърнил своите фондове. Той дълго обмисля това състояние на нещата и тогава, използвайки един момент, когато Мофат не беше в стаята си, с потисната въздишка взе телефона и уговори среща с Франк Холден, директора на Северната банка.

В единадесет часа същата сутрин той беше в бюрото на Холден, малък мрачен кабинет, преграден зад гишето на касиера с махагонови прегради и матови стъкла и постлан с козяк, излъскан от краката на солидните шотландски скъперници.

Когато Хенри влезе, директорът освободи чиновника, с когото разискваше нещо, сърдечно му стисна ръка и му предложи стол. Висок и слаб, с рогови очила и ниско подстригани мустаци, Холден имаше вид на прозорлив и приятен човек, който се старае да се харесва, но знае и интересите си. Дванадесет години по-млад от Хенри, той произхождаше от стара хедълстънска фамилия и от същата среда като Хенри — дори баща му, Роберт Холден, е бил някога най-добрият приятел на бащата на Пейдж и заедно с Роберт Харботъл са имали тясна дружба, поради което в разговор ги наричали „тримата Боб“.

Ето защо Хенри изпита по-малко неудобство да засегне въпроса, по който бе дошъл, и след няколко общи забележки, каза:

— Франк, дойдох да поговорим за един заем.

— Да? — отвърна Холден. — Аз пък си помислих, че сте се отбил да си поприказваме малко.

Последва кратко мълчание и тъй като Пейдж не продължи, директорът леко се усмихна, сякаш за да омекоти това, което се готвеше да каже:

— Вие знаете, мистър Пейдж, че напоследък теглите доста големи суми. Случайно в понеделник попаднах на вашата сметка. Тя… в същност предполагам да знаете с колко сте я превишили.

— Разбира се — поклати глава Хенри. — Малко попревиших. Но нали имате за гаранция военния ми заем?

— Да, вярно, военния заем… — Холден изглежда малко се замисли. — На колко ги купихме… не беше ли на сто и четири?

— Струва ми се, да.

— А сега са паднали под шестдесет и пет… точно шестдесет и три и половина. И аз мисля, че ще продължават да падат. Защо не ги продадохте, когато ви казах?

— Защото сметнах за мой граждански дълг да ги държа.

Холден изгледа Пейдж някак странно.

— Добрият гражданин в наши дни се интересува за себе си, мистър Пейдж. Нима не виждате, че инфлацията, с която не можем да се справим, ще опропасти всички държатели на тези правителствени заеми? Няма що, първостепенни книжа… такива доверчиви патриоти като вас се разоряват.

Хенри беше готов да възрази, но Холден продължи:

— Както и да е, вие сте загубил повече от тридесет и девет хиляди лири от капитала си и, ако разбирам нещо от паричния пазар, може да загубите още. Съответно на това ще расте и пасивната ви сметка и не ще минат и два месеца и вашият залог не ще представлява вече достатъчно покритие.