Читать «Северна светлина» онлайн - страница 39

— Като вземете моята страна срещу този парцал „Кроникъл“. Аз съм ви помагал в миналото… Защо вие да не ми помогнете сега?

Настоятелят, след като изтърси чадъра си и огледа небето, за да се увери, че се бе прояснило, погледна косо Пейдж.

— Вижте, Хенри, църквата не се меси в политиката — вие знаете, че не ни се разрешава — и аз ще изпадна в големи затруднения пред епископа, ако не се държа настрана. Впрочем, не смятате ли, че сте малко предубеден? В наши дни би трябвало да бъдем някак си по-либерални в нашите възгледи. Допускам, че понякога нашите приятели от „Кроникъл“ малко прекаляват, но такова е новото време. Техният мистър Смит е човек с най-добри намерения. Той ми се обади веднага след като пристигна и ние имахме много интересен разговор по неговата дейност в Младежкото християнско дружество в Австралия. Виждам го всяка неделя редовно в Св. Марк. И може би знаете… изпратиха ми една твърде прилична вноска във фонда за камбанарията.

— Сега разбирам — каза сухо Пейдж.

— Естествено, ние всички сме с вас, Хенри, но трябва да бъдем справедливи. Нека съвестта ми бъде спокойна. Напоследък — и той погледна свенливо Пейдж — те отпечатаха няколко от моите малки вдъхновени творби. И то с успех, да, с успех. Получих от мистър Най писмо, в което той употребява думите „небивал успех“.

Вбесен, Хенри продължи пътя си към редакцията. Единственият му близък човек оставаше, изглежда, Мейтланд, но неговата мълчалива и упорита самонадеяност, макар Хенри да я ценеше много, го правеше понякога неприятен.

Мрачната есен премина в зима. Дъждове, градушки и обилни снеговалежи през февруари, които седмици наред покриваха улиците с отвратителна киша, малко спомагаха да се поддържа духът на хората в „Северна светлина“. Никога през живота си Пейдж не бе работил толкова много — той обмисляше и планираше, насърчаваше другите, бореше се за икономии, които все още се свеждаха само до значително съкращаване на разходите, идваше пръв в редакцията и последен я напускаше, ставаше сред нощ, когато не можеше да заспи, да приготвя и изглажда уводните си статии, напрягаше се до последни сили, за да докара до най-голямо съвършенство всеки брой на вестника. И все още продължаваше безпощадната и монотонна борба. В началото той бе казал на Смит, че в Хедълстън няма място за два вестника. Месеци наред финансите му бързо се разстройваха и макар да беше убеден, че загубите на „Кроникъл“ са много по-големи, собствените му загуби през последните пет седмици бяха нараснали с тревожно темпо.

Първата цел, която Пейдж поставяше на „Светлина“ — впрочем традиция на целия му род — винаги е била да служи на обществото и никога за лично забогатяване. Той продаваше вестника на костуема цена, употребяваше висококачествени материали и беше щедър към своя персонал, особено що се касае до пенсиите на старите чиновници. Той самият теглеше минимална заплата от хиляда и петстотин лири годишно и освен къщата на Хенли Драйв, която беше на името на жена му, нямаше никакво лично имущество. Вън от доброто име, с което се ползваше фирмата и което той високо ценеше, всички активи на предприятието бяха вложени — по патриотичното решение на баща му след Първата световна война — в един Военен заем в размер на сто хиляди лири. Той винаги бе считал тази сума за подходящ и достатъчен резерв.