Читать «Северна светлина» онлайн - страница 37

— Е! — поздрави го Уелсби, като го потупа сърдечно по гърба. — Ето го и самият горд татко.

Нисък, охранен, плешив и червендалест, Арчибалд Уелсби, или както обичаше да го наричат, сър Арчи, въртеше добродушни, насмешливо цинични кървясали очички. Той беше добряк и шегобиец, макар да не му липсваше остра делова проницателност, благодарение на която бе направил състояние в производството на обувки и която, той тайничко вярваше, щеше да го изведе още по-нагоре.

— Чувам, че съвсем сте сплашили тия момчета от „Кроникъл“, Хенри. Няма още три месеца откак са в града и вече сипят гвинеи в скута ви. Как постигнахте това, приятелю?

— Трябва да питате Дороти — усмихна се Хенри.

— Била е твърде находчива, за да го открие — намеси се шеговито Бард.

— И твърде добре се описала — прихна да се смее Уелсби. — Бих искал и някоя от моите да има такова вдъхновение.

Пейдж, естествено, знаеше, че под шеговития тон те и двамата разбираха добре неговата болка; предричаха му победа в тази борба, но техните предричания му се сториха прекалени и неискрени. Едуард Бард, който беше най-старият му приятел, промени с присъщия си такт темата на разговора, но на няколко пъти Хенри забеля за премрежените погледи на Уелсби, с които проникваше в него и оценяваше щетите, нанесени върху престижа му и върху вестника. Той винаги бе чувствал снизходителното пренебрежение, с което Уелсби се отнасяше към него като към човек, който нито пие, нито пуши, не ходи на риболов и лов, нито пък разказва пикантни историйки — на всичко това Уелсби се отдаваше с ненадмината енергия и страст. Пейдж чисто и просто не беше от неговия тип. И все пак, додето разговаряха и по-късно, когато към тях се присъединиха други членове на Клуба — майорът от гражданската отбрана Ситън, директорът на машиностроителното предприятие Харингтън, адвокатът Патън и банкерът Франк Холден — Хенри успя да позаглади нещата и когато излезе, половин час по-късно, той беше убеден, че усилията му не бяха отишли напразно.

Д-р Бард напусна Клуба заедно с него. Двамата се спряха за малко на улицата. Изведнъж, някак си неловко, докторът каза:

— Ние сме на ваша страна, Хенри. Комитетът не беше много възхитен от приемането на Смит. Но — Бард повдигна рамене — той изглежда порядъчен човек. А има и добри препоръчителни писма. — След това добави бързо с обичайния си тон: — Вие сега изглеждате съвсем добре. Гледайте да не се преуморявате. Със здравето шега не бива.