Читать «Северна светлина» онлайн - страница 35

На средната страница на „Кроникъл“ се мъдреше в цял ръст фотографията на дъщеря му под заглавие „ДОРОТИ ПЕЙДЖ ПЕЧЕЛИ ГОЛЯМАТА НАГРАДА ДЖУМПО“. Тя се усмихваше, самодоволно разгънала един „Кроникъл“, и поемаща с другата си ръка ветрилообразно подредените банкноти. Като се поуспокои, Хенри прочете това, което следваше:

Седемнадесетгодишната Дороти Пейдж, очарователна, жива и прелестна брюнетка (Защо не взехте участие в нашия конкурс за мис Хедълстън? Вие, непослушно девойче, можехте и там да спечелите голямата награда) вчера успя да открие нашия Човек на тайнственото съкровище и офейка в къщи като малка лудетина с двадесетте златни гвинеи. Ние най-сърдечно Ви поздравяваме, Дороти!

Мис Пейдж, известна сред своите близки като Дори и дъщеря, между другото, на мистър Х. Пейдж, издател на нашия любезен конкурент „Северна светлина“, направи пред нашия репортер някои интересни коментарии. Както тя, така и майка й — благодарим ви, мисис Пейдж — са редовни и предани читателки на „Кроникъл“, който, по мнението и на двете, внася толкова необходимата жива струя в Хедълстън и околията. От младежкото общество в града, студентка в училището за изкуства и съвсем не бездарна на дансинга, Дори обича хубавите филми, записите на Джеки Дибс и, извиняваме се отново, „Кроникъл“. Подобно на толкова много други, които роптаят срещу мудния и монотонен живот, тя не може повече да понася оня затъпяващ и закостенял дух, който от години наред задушава всичко ново и напредничаво в града. „В края на краищата — усмихна се Дороти — ние сме в атомната, а не в каменната ера. Би трябвало да живеем малко по-бързо, отколкото в доброто старо време на дилижанса. Аз съм за рокендрола. Смятам, че «Кроникъл» допринася много.“ Добре казано, Дори! Ние високо ценим вашите думи, още повече че идват от дъщерята на Хенри Пейдж. Надяваме се, че нашите читатели ще се съгласят, че те са действително висока похвала.

Когато Хенри влезе в съвещателната зала, във въздуха се чувстваше униние. Мейтланд, без да повдигне глава, го погледна бързо изпод вежди. Пул, задърпал нервно мустаците си, беше забил поглед в тавана, сякаш проучваше нещо по него, а Хедли се мъчеше да изглежда тъй, като че ли съвсем не беше там. Единствен Балмър седеше изправен на стола си и едва ли не искаше да каже, че думите му се бяха потвърдили. Пейдж беше благодарен на Мейтланд, когато той прекъсна общата потиснатост.

— Това е, разбира се, много неприятна работа, Хенри. Но станалото — станало, няма какво. Направиха си хубавичък номер с бедната Дороти.

— До известна степен и тя е виновна.

— Да, но, естествено, тя не е могла да подозира какво се крие зад всичко това.

— Добре че поне не злословят по наш адрес, а само подхвърлят, че сме били старомодни.

Навъсен, Балмър се намеси:

— По мое мнение, това е нещо по-лошо от оскърбление.

— Това е работа на оня Най — каза Пул. — Той е там главният. Видях го оная вечер да играе билярд в „Златния лъв“. Мазен тип.

— Ще трябва просто да им се надсмеем — каза Мейтланд.