Читать «Северна светлина» онлайн - страница 33

— Радвам се, че чувам това, Хорейс. Но и вие самият сте добър в сделките. А сега вървете и се постарайте да работите по нашата тарифа.

Техният мистър Смит… наш ротарианец, си помисли Хенри, когато Балмър излезе — тези другарски изрази звучаха тревожно. Един-два пъти Балмър бе срещал Смит по Хай стрийт близо до Пруденшъл Билдинг, където се помещаваше редакцията на „Кроникъл“, и Смит го бе поздравил изискано и с уважение, сякаш искаше да манифестира желание за приятелство. Друг беше обаче интересът на Смит да се сближи със сътрудниците на Пейдж. Впрочем, този разговор с Балмър беше за Хенри начало на лош ден, през който сякаш нищо не вървеше както трябва. Мофат му додяваше, продажбите спаднаха с още двеста броя, а болното му сърце започна да го смущава с внезапни промени в ритъма, като ту биеше бавно и тежко, ту препускаше като някой спринтьор на сто метра бягане. Той се пазеше да свиква много с нитроглицериновите хапчета, които д-р Бард му бе дал, и минаваше и без тях. Но към пет часа реши да остави всичко и да се опита да намери малко спокойствие в къщи.

За нещастие, през последните месеци домашната атмосфера се бе променила. Наскоро след своята женитба, Хенри, съзнавайки, че бе извършил грешка за цял живот, че Алис не му подхожда нито физически, нито духовно, бе решил философски, както казваше, „да направи възможно най-доброто“. Алис не отговаряше на идеала му, но какво в живота съвпада с идеала? И в течение на годините той бе успял с такт и самоограничение, понасяйки капризите на Алис, нейната непоследователност и лекомислие, както и честите й пристъпи на истерия, да запази към нея приятелски отношения и да поддържа сравнително спокоен семеен живот. Но сега в държането на жена му и разбира се, в това на Дороти — защото, по израза на Ханна, Дороти „слуша“ майка си — можеше да се долови дух на враждебност, изразяваща се в хладния тон, с който те се обръщаха към него, както и в многозначителните погледи, които понякога си разменяха. И така, когато тази вечер влезе в дома си, той бе изненадан, че го поздравиха с нотка на радушност. Те бяха в салона, пиеха чай, и когато той се появи, Алис дори се усмихна.

— Ела и вземай чашка чай, Хенри. Колко е хубаво, че се връщаш рано! Имаме такива чудни новини.

— Много добре — каза Хенри. — Да чуем.

Той взе чашата си, седна и я разбърка.

— И тъй, колкото и да мислиш, никога няма да отгатнеш, никога. — Алис пое дълбоко дъх. — Нашата Дороти спечелила двадесет гвинеи.

— Не съм ли щастливка! — възкликна Дороти. — И колко съм умна.

Хенри беше уморен; просто не можеше да мисли; питаше се дали тя по някакъв див каприз на случайността не е спечелила някаква награда в училището за изкуства.

— Добре си направила — каза той разсеяно. Тогава му мина през ума, че това е невъзможно. Погледна Дороти: — А за какво?

— Това стана така. Връщах се от гарата както всеки ден. Когато стигнах до нашата улица, видях двама младежи на ъгъла, не бяха тукашни, разбираш ли, говореха си сякаш се бяха загубили. И тъй като дойдох до тях, единият с малка черна чанта ме попита: „Извинете, мис, това ли е Хенли Драйв?“. „Да, това е“ — казах аз и тогава забелязах на ревера му лентичка в червено, бяло и синьо и светкавично казах: „Вие сте Човекът на съкровището!“. Той така хубаво ми се усмихна. „Вярно — каза той, — а вие сте умно младо момиче, щом ме открихте.“