Читать «Северна светлина» онлайн - страница 34

— Нали е много интересно, Хенри? — Докато той седеше като замаян, Алис, неспособна да се въздържи и да не вземе участие в разказа, прекъсна Дороти и продължи: — И нещо повече. Този младеж й казал: „Тъй като от четири дни насам никой не ме откри, вие печелите не пет, а двадесет гвинеи“. Отворил малката си чанта и наброил чисто новички двадесет и една банкнотки в ръцете на Дори.

— Небивала сензация! — намеси се Дороти. — И тогава заговорихме. Другият беше дори още по-хубав от първия. Истински красавец… един такъв спокоен и безразличен, със слаб американски акцент. И ме фотографираха. Защо, какво има…?

— Как можа да вземеш парите…? — Гласът на Хенри беше неестествен и рязък. — За да спечелиш наградата, трябвало е да носиш един брой на „Кроникъл“.

— Да, носех.

— Остава още да ми кажеш, че редовно купуваш вестника им.

Видът на Алис леко се промени, слаба руменина плъзна по лицето й.

— Но, Хенри — каза тя, — не повишавай тона. Искам да зная какво става.

— Значи Дороти купува вестника за теб?

— Защо не! — Сега вече лицето й пламна, но тя се защитаваше, като повика на помощ най-светските си похвати: — Харесват ми новините, които дават за обществото. За бога, толкова малко научавам от вашия вестник. А освен това и Тина Тингъл е толкова забавна. Не виждам какво лошо има в това?

— Какво лошо! — Макар да знаеше, че незадоволените й светски амбиции я теглеха към колоните на вестника, където се изнасяха разни сплетни из висшето общество, Хенри едва се въздържа. — Тези хора са дошли, за да ни разорят, а ти спокойно поддържаш вестника им. Никога не съм виждал такава нелоялност. А ти — обърна се той към Дороти — дето се перчиш като някоя малка глупачка, че си щастливка… не разбираш ли, че те теб са чакали? Цялата работа е била нагласена уловка. Приятен разговор! Ужасявам се, като си помисля какво са измъкнали от тебе. Но както и да е, утре ще узнаем всичко. Само да не им давам основание да извършат повече пакост, иначе бих те накарал да им върнеш мизерните пари.

Когато той стана, и, задушаващ се от гняв, се запъти към вратата, Дороти се разплака.

— Колко си нелюбезен! Всичко похабяваш.

Този път Алис, която стоеше объркана и се спотайваше, не взе нейната страна.

— Не разбирам — каза тя, сякаш разсъждаваше сама — как така… ако са толкова срещу тебе… искам да кажа, защо пък ще дават на Дороти двадесет гвинеи?

Безполезни бяха по-нататъшни обяснения; Хенри се упрекваше вече за това, че се подаде, мислейки с огорчение, че тази мизерна вражда, макар и непредизвикана от него, сигурно ще трови и деморализира всеки, който се докосне до нея. Той знаеше какво трябва да очаква от тази най-нова случка и на следната утрин неговите опасения се потвърдиха напълно.