Читать «Северна светлина» онлайн - страница 32

Хенри рязко отмести погледа си върху съобщенията, където новото изобретение на един механичен сутиен се описваше под заглавие: „Девойки, опитали ли сте пневматичния сутиен? — Благодарение на него вашият чар изпъква по-добре“. По-долу той откри, без това вече да му направи особено впечатление, че някой си мъж в Бредфорд през тридесетгодишния си брачен живот целунал жена си 52 000 пъти и че една мексиканка родила дете с две глави. В тоя момент се почука на вратата и в стаята влезе Хорейс Балмър. От неговото изражение Хенри догади, че ще има да му съобщи нещо неприятно и тъй като самият той не беше в добро настроение, може би го изгледа по-критично отколкото друг път. Балмър беше от тези гръмогласни мъже, които на пръв поглед правят впечатление; известен със своята общителност ротарианец, той „принадлежеше“ към висшите кръгове на Хедълстън, като се почне от Масоните и се стигне до Почтения орден на шотландските благородници. Склонен към напълняване, той обичаше да носи двуредни костюми в по-светло от обикновеното синьо; имаше своеобразна самонадеяна походка, като се плъзгаше по петите си, повдигаше едното си рамо, клатеше се и така размахваше другата си ръка, малкото пръстче на която натежаваше от масивен пръстен, че разперената му длан приличаше на бяла перка. Никой не можеше да стиска ръка така поривисто, нито пък да казва цветисти баналности така картинно като него.

— Не зная какво да правя, Хенри — започна той с обикновения си другарски тон. — Не мога да пласирам обявите по тарифата.

Тъй като Пейдж не отговори, той продължи:

— Навсякъде подкопават цените ни. Струва ми се, че в някои случаи просто поместват и безплатно.

— Но те положително вършат глупост.

— Не мисля така. По мое мнение, пипат много ловко. Навсякъде разправят, че щели скоро да останат единственият вестник в града и предлагат дългосрочни договори на намалени цени. Миналата седмица загубихме Хендерсън и Байлс. Някои от нашите най-стари клиенти започват да се колебаят. Когато тази сутрин отидох в кантората на Уелсби, а вие знаете колко важни са те за нас, наистина получих поръчката, но Холидей ме изгледа някак си особено. Струва ми се, че ни остава само едно.

— Какво?

— Да намалим и ние малко нашите цени.

— Не.

— Но защо?

— Не е етично. А няма и смисъл. Ако ние намалим, и те ще намалят още. В продължение на сто и петдесет години сме били винаги акуратни към нашите клиенти. Ние имаме твърди цени. Аз не бих ги намалил и не бих се ангажирал така в убийствена ценова война.

Балмър се натъжи.

— Опасявам се да не грешите. Но разбира се, това е ваша работа. Аз съм длъжен да ви предупредя. Оня ден случайно срещнах техния мистър Смит — той бил наш ротарианец, знайте — и уверявам ви, че този човек е истински бизнесмен.