Читать «Северна светлина» онлайн - страница 31

Самият вестник беше в стихията си — наситен със сензации в духа на „Газет“ и подсилван от единствените по рода си писания на оная репортерка, чийто крещящ псевдоним Тина Тингъл прикриваше факта, който Мейтланд равнодушно разкри пред Хенри, че истинското й име е Елзи Киджър. Тази дама беше наистина забележителна личност по тихите улици на северното градче. Там мажеше да се види зелената й тиролска шапка върху ниско подстригана глава, плътно прилепналия по мъжката й фигура тъмнобежов вълнен костюм и мъжкото й държане, което заедно със специалните за голф тежки и подковани обувки с дълги езици напомняше на някогашен шампион по голф. Всеки ден тя пишеше по нещо из своята област и тъй като нейните теми тръгваха от родилните мъки и стигаха до страданията на климакса, тия статии бяха явно предназначени за читателите от собствения й пол, но Хенри долавяше, че те съставляваха и любимото четиво на младежите, които посещаваха билярдните салони на Антонели. Освен това тя с неусмирима енергия завеждаше отвратителната рубрика за въпроси и отговори, озаглавена „Трибуна на Тина Тингъл“, в която по най-гаден начин се разголваше интимният живот на хората и където кореспондентките попадаха автоматично в една от двете категории: първата, в която се предвкусваше блаженството от брачния живот, и втората, в която се оплакваха мизериите на брака.

При това състояние на нещата беше трудно да се поддържа спокойствие и да се следва определената линия на безразличие. Единствената утеха Хенри намираше в мисълта, че без съмнение Най и неговият колега пилееха парите без сметка. Но и той от своя страна губеше тираж, засега не в отчайващи размери, но постоянно, всяка седмица с по няколкостотин; Хенри с растяща загриженост се питаше до къде може да отиде това.

Тази утрин, след обичайната конференция, която не се отличаваше с веселост, той се зае мрачно да прелиства страниците на „Кроникъл“, който Мофат никога не пропускаше да остави на бюрото му. Мис Тингъл беше, както той с отвращение констатира, в отлична форма. В отговор на тревожния въпрос, който започваше с „Драга Тина, моят приятел, с когото постоянно ходя, не вижда нищо лошо в това да имаме интимни отношения преди брака…“ тя важно отговаряше: „Мила моя Глейдис, вашият приятел иска просто да използва вашето тяло за свое собствено полово задоволяване. Достатъчно е да го отстраните и да му кажете кротко: «не прелюбодействай». Вашите приятелки, които вършат «такива неща» и ви се подиграват, задето сте морално устойчива и здрава, вероятно ще развият невроза за виновност. Последна вие ще им се смеете“. И отново, отговаряйки на оплакването: „Драга мис Тингъл, от двадесет години насам моят съпруг ме навиква вследствие на демоничния си и зъл характер…“ тонът й не беше еднакво приповдигнат: „Драга моя, вашият съпруг е душевноболен, но въпреки трагичните ви преживявания, привържете се с любов към него и вие ще познаете радостта и удовлетворението от изпълнен дълг. Ние никога не знаем какъв дълбок смисъл може да се крие в положения, които изглеждат безнадеждни. Тампонирайте си ушите, това може да помогне. Отдайте се на някоя страст. Пеене или пиано“.