Читать «Северна светлина» онлайн - страница 30

Някой почука на вратата.

— Влез!

Младият Люис влезе с унил и съкрушен вид.

Съжалявам, сър, но нищо не можах да доловя по случая АРА — започна той. — Единственото, което открих, то е, че А значи Атли…

Пейдж рядко губеше търпение. Той обичаше Боб Люис, многообещаващо и трудолюбиво момче, което бе ходило заедно с Дороти в основното училище и поради това от време на време й телефонираше да я моли да излизат заедно. Но в този момент, когато го видя в младежката му неопитност, олицетворяваща сякаш напълно провинциалната неосведоменост на „Северна светлина“, Пейдж избухна. Той смъмри Люис и го отпрати.

Като се овладя, той се обърна към Мофат, която, приготвила се за диктовка, в същност го наблюдаваше, сравнявайки го отново с баща му, с човека, който бе за нея идол, на когото тя бе робувала, който, разбира се, никога не би изпаднал пред такава дилема.

— Боб не е виновен — каза тя. — Той няма никакви връзки в Атомната комисия.

Пейдж вече съжаляваше за своята постъпка, но не обърна внимание на забележката.

— Интересува ме колко броя са продали от това. — Той не можеше да изрече името „Кроникъл“. — Помолете мистър Мейтланд да изпрати човек.

— Не е необходимо. Преди петнадесет минути Фенуик изпрати бележка. Нито един брой не са продали.

— Как!

— Десет хиляди са докарали тази заран в шест. Други десет хиляди се очакват в девет. И всичко се раздава безплатно. Искаха читатели, имат ги.

В стаята настъпи мълчание.

— Както и да е! — каза твърдо Пейдж. — Лошото начало води до добър край. Да поработим!

Като отиваше към бюрото си, той чу стария Том Гърлей — слепия вестникопродавец, който още от времето на Роберт Пейдж се бе установил пред редакцията — да вика: „Северна светлина“. В този момент този глас му се стори слаб и самотен.

VII

Ударът, който „Кроникъл“ нанесе с първия си брой, причини по-малко пакост, отколкото Пейдж се бе опасявал. Гражданите, макар и да не възразяваха срещу начина, по който вестникът се представи, негодуваха срещу самата новина. Като се изключат неколцина, които очакваха материални облаги, никой не искаше атомен реактор пред вратите на Хедълстън, нито пък голямото ново предградие, което сигурно щеше да обезобрази естествената прелест на Атли Мур. И когато няколко дни по-късно парламентарният подсекретар съобщи, че изпълнението на проекта се отлага до следния януари, толкова прехвалената сензация заглъхна.

Дори и при това положение натискът върху „Северна светлина“ бе започнал и продължаваше с трескава интензивност. Никога Хенри не бе допускал, че е възможно да се използват такива долни средства, за да се пласира един английски вестник. „Специални“ дни със специални номера, които даваха на читателя право да получи прибори, сервизи или други домашни принадлежности; безплатни излети със самолет — „светкавични“, както ги наричаха — до залива Уитли и обратно; състезания, при които наградите бяха билети за кино; конкурс за мис Хедълстън 1956, в бански костюм; нямаше край тази креслива кампания, нито изобретателността на Най, който я ръководеше.