Читать «Северна светлина» онлайн - страница 29

НЕБИВАЛА НОВИНА ЗА ХЕДЪЛСТЪН

„ДЕЙЛИ КРОНИКЪЛ“

ОТ ИДУЩИЯ ПОНЕДЕЛНИК

Краят на тая седмица не беше спокоен за Хенри. Обилни дъждове се изсипаха и мрачното дъждовно небе сякаш съответстваше на душевното му състояние. Той никога не бе имал добър сън, но сега едва ли почиваше повече от шест часа в денонощието. Най-после дойде понеделник. Когато караше към редакцията, погледът му нервно търсеше признаци на необикновено оживление из улиците и наистина, срещу Северната спестовна банка, цяла шайка вестникарчета разграбваха пакети вестници от новия светложълт камион на „Кроникъл“. Като се изкачваше по стълбите към своя кабинет, той чувстваше сърцето си силно да бие в гърдите. Мофат, той знаеше това, сигурно е взела вестника — разбира се, той беше вече на бюрото до вазата с цветя, които тя всеки понеделник носеше от градината си. Погледна бързо, почти крадешком, и дъхът му спря.

Половината от първата страница представляваше едно футуристично изображение на атомен сепаратор, а под него в едър шрифт върху червено и бяло поле можеше да се прочете:

АТОМЕН РЕАКТОР ЗА НОВИЯ АТОМЕН ЦЕНТЪР В ХЕДЪЛСТЪН

АТЛИ МУР — НОВИЯТ АТОМЕН ГРАД

В Атли, близо до Хедълстън, предстои да се изгради голям нов атомен център заедно с многобройни жилищни постройки. „Кроникъл“ се гордее, че може да донесе до знанието на своите читатели още в първия си брой тази изключителна новина, която дължим на високопоставено длъжностно лице в Комисията за атомни проучвания. Тази грижливо пазена тайна, но сега вече разкрита, ще се окаже, независимо от националното й значение, от огромна полза за благосъстоянието, възхода и стопанското бъдеще на общината.

Хенри не можа да продължи и погледна безпомощно Мофат. Да, това беше новина от първостепенно значение, едно от най-големите събития в Хедълстън през последните петдесет години, и не само че той я бе пропуснал, но те я имаха.

Последователността на събитията сега беше вече ясна като ден. Още в самото начало фактът, че Сомървил е знаел предварително за този проект с огромно значение за развитието на областта, е бил определящият фактор за неговите постъпки, а не както той мислеше, някакво специално отношение към „Северна светлина“. Давайки си сметка за стопанските последици и за увеличението на населението, което неминуемо щеше да последва, Сомървил не се бе спрял пред неговия отказ да преотстъпи вестника си — той на всяка цена щеше да дойде в града. Макар че новината, която бе узнал, беше безсъмнено секретна, той не бе се подвоумил да я използва и да я вкара в работата, и то в най-удобен момент, когато реши да нанесе удара си върху „Северна светлина“.

Хенри си помисли за главното съобщение, което той предлагаше в тазсутрешния брой на вестника си: пълен репортаж за Пролетната земеделска изложба в Уътън, събитие, което без съмнение имаше своето значение всяка година, но как можеше то да се сравнява с другата новина! И за първи път, както седеше като прикован от тези мъчителни размишления, съзнанието за тази неизчерпаема мощ, която стоеше зад добре замислената стратегия, се стовари върху него като огромна тежест.