Читать «Северна светлина» онлайн - страница 28

— Правя едно предложение! — смънка Хедли.

— Добре, Лоуренс — каза нежно Пейдж. — Но може би при друг случай.

Последва мълчание, след което Мейтланд заговори отново, като замислено дърпаше напред долната си устна, а плоското му керемиденочервено и поресто лице се навеждаше над гърдите му:

— Тъй както аз виждам тази работа… а от опит зная, че това е тъй, някой в щаба на „Газет“, вероятно самият Сомървил, по кой знае какви съображения, си е наумил… да заграби „Северна светлина“. Сега, при тези големи финансови групи, нищо не се оставя на голата случайност… Всичко е обмислено в най-големи подробности като хладнокръвна финансова сделка… изготвени са планове, изработен е и календарен план, подбрани са хората и… — което е най-важно от всичко — отпуснат е специален кредит за целта. Тази сума ще се похарчи до последното пени, но запомнете ми думите, веднъж достигнат ли границата, няма да отпуснат нито стотинка повече и целият проект ще бъде захвърлен, затрит, изкастрен като сух клон — или, както щете го наречете — и тия, които са забъркали кашата, също ще бъдат изхвърлени. Сега, тъй са поставени нещата, трябва да запазим спокойствието си, да не се поддаваме на нищо и да продължаваме да издаваме вестника. Може би ще ни ударят малко, но това ще им струва пари, дявол да го вземе. Не зная колко време ще продължи, но някой ден, ако имаме късмет, може би след година или да кажем година и половина, касата ще пресъхне и нашите приятели ще трябва да си стягат куфарите и тихичко да си заминат.

Приятно бе на Пейдж да слуша това спокойно и делово заключение върху цялото положение, особено когато то идваше от Мейтланд. Той направи одобрителен жест и каза:

— Само още нещо — нашата генерална линия към тях. Мисля да не им обръщаме никакво внимание.

— Точно така! — кимна с глава Мейтланд. — Да се държим тъй, сякаш не съществуват.

— Няма ли да е добре да пуснем някой по тях? — попита Пул. — Трябва да знам какво вършат. А и те сигурно ще ни шпионират.

Хенри не беше възхитен много от това предложение; той считаше мълчаливото проследяване за шпионаж; а освен това Смит го бе уверил, че ще действат коректно.

— Да оставим това засега.

— Ние и без това ще ги разберем — каза сухо Мейтланд, когато конференцията завърши. — Нека да изчакаме първия им брой.

През следните няколко дни това бе събитието, което всеки в редакцията на „Северна светлина“ следеше с все по-голямо напрежение. Докато вестникът не излезе, те нямаше да знаят кого имат срещу себе си. Не липсваха интриги и слухове. Най, който бе открил кампанията, ги пущаше, като слагаше ударението върху бързината и умението, с което се вършеше всичко, каквото той предприемаше. От Лондон бяха вече пристигнали голям брой сътрудници — между тях и Тина Тингъл, репортерка, известна в цялата страна със статиите си за жените в „Газет“, и всички веднага започнаха да търсят квартири както в града, така и в Мосбърн. Всичко това бе последвано от една раздута разгласа, на първо време посредством огромни афиши по дървените огради и най-после, в събота, на 16 март следобед, през града премина цяло шествие носачи на плакати с голямо заглавие: