Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 13

- Измисли нещо друго! Това вече ми го пожелаха - засмя се писарят и тръгна заедно с началник-стражата надолу по улицата. - Какви са последните новини?

- Ти ли ме питаш за новини - лукаво каза Бранко. - Ти си писар, знаеш и най-големите тайни на двора, а аз съм прост войник.

- Хайде де - не му остана длъжен Климент. - Ако има някой, който да знае всичко случващо се в Плиска, това си ти! Душиш навсякъде като лисица!

- Душа само по заповед на хана! Но кажи ми вярно ли е, че Теодора пак е писала на Борис? Нали си писар, би трябвало да знаеш.

- Вярно е, писа му още преди няколко месеца - отговори Климент. - Уточняваха подробности относно мира. Учудвам се, че не си научил.

- Това всички го знаят! - махна с ръка Бранко и спря, за да купи ябълки от минаващ покрай тях търговец. Захапа една, втората подаде на писаря. - Питам те за друго. По пазарите се говори, че Теодора, като разбрала, че Борис се кани да напада Византия, му писала: „Няма да сполучиш с тази война! Ако аз те победя, всички ще се смеят, че те е победила жена. Ако ти ме победиш, всички ще се смеят, че си победил жена“. Като получил това писмо, Борис позеленял от яд, че ще му се подиграва целият свят, и спрял войната с Византия. Вярно ли е?

- Това са глупости! Не знам кой ти ги разказва тия работи, Бранко, но не са верни! Хан Борис и майката настойничка Теодора размениха писма и се договориха за мир. Всички би трябвало да са щастливи, а не да разправят измислици по пазарите!

- Не знам. Не знам. Има нещо в тия приказки, сигурен съм! - продължи със закачките Бранко. - Войниците обичаха Пресиян и очакваха да ги поведе към Константинопол. Борис ги разочарова в това отношение. Както и неуспешният му поход в Хърватия и войната с франките. Има още много да учи новият хан.

- Той е повече дипломат, отколкото пълководец - опонира Климент. - Сключи мир с Византия, не загубихме територии след войната с Хърватия. Дано сега работите в Сърбия потръгнат по-добре.

- Ама май няма да потръгнат - сниши глас Бранко. - И там ще ни бият, помни ми думата!

- Знаеш ли нещо конкретно? - притеснено попита писарят.

- Само слуховете от пазарите! - тупна го по гърба чигатът. - А както сам каза, на тях не трябва да се вярва. Кажи по-добре накъде си се запътил с този меч?

Климент замълча. Не знаеше дали да сподели на Бранко за задачата, с която го натовари Дукум. Съветът на началник-стражата можеше да е много полезен. Но писарят знаеше, че трябва да внимава на кого се доверява.

„Той така или иначе ще разбере с какво се занимавам и ще се обиди, че съм скрил от него. Ако му кажа, ще мога да разчитам на помощта му“, помисли си Климент, а на глас каза:

- Не знам дали си чул, но преди два дни близо до Южната порта са убили християнски свещеник.

- Разбира се, че съм чул! Аз все пак съм началник на стражата - отговори Бранко и се вгледа в писаря. - Но ти наистина ме изумяваш. Първо меч, а сега се интересуваш и от убийство. Какво става с теб, Клименте?