Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 14

- Вчера ме извика Дукум. Иска да разследвам кой е убил християнския свещеник. Не знам защо. Не знам и защо избра мен. Ти определено си по-подходящ за тази работа.

- Така е, по-подходящ съм - подразни го Бранко. - Но честно да ти кажа, не ми се занимава. Аз харесвам по-простите неща - някой наръгал друг за пари, за жена или защото се напил. Откраднал му кесията или коня, искал му поста. Такива работи ми дай на мен. Но свещеници? Подземни църкви? Християни? По-добре ти се занимавай с тях. Дукум не случайно е избрал теб. Ще се срещаш с християни, повечето от тях са славяни. Те са потайни и предпазливи, имат си тайни знаци, ритуали, крият се по катакомби. Никога не биха казали и дума на някого, когото не чувстват близък. Да кажат нещо на военен, гонил ги до вчера? Няма да стане! Виж, писар с име като твоето - това е друга работа. Ще ти е по-лесно - началникът на стражата се засмя и тупна Климент по рамото. - Хитра лисица е Дукум! За всичко е помислил.

- Какво значение има името ми намръщи се Климент.

- Името е много важно - не се съгласи Бранко. - Твоето е славянско, моето не е. Макар да съм наполовина славянин по майчина линия, никой не ме възприема като такъв.

- Така ли? Не знаех.

- Виждаш ли? Дори твоята преценка не е правилна. Аз съм чигатът на Плиска, следователно враг на всички християни и славяни. А истината е, че приемам и дори харесвам славяните. Обичната ми майка ме научи на това. Но въпреки това за тях аз си оставам враг!

- Ами майка ти? Къде е тя? Ако им каже...

- Майка ми е мъртва! Убиха я! - лицето на Бранко се изкриви.

- Убиха ли я? Кой, Бранко? - стреснато попита писарят и се огледа наоколо.

- Предпочитам да не си спомням за това. Дай да говорим за нещо друго. Наистина много я обичах - каза Бранко и гласът му потрепери.

- Извинявай, не знаех - Климент хвана ръката на началник-стражата, който го погледна учудено. - Ще ми помогнеш ли с разследването?

- Разбира се, че ще ти помогна! - отговори за облекчение на Климент Бранко и разпери ръце, сякаш готов да го прегърне. - Ще ти помогна за каквото поискаш.

- Като начало би могъл да ме заведеш до мястото на убийството. Тъкмо бях тръгнал натам.

Бранко го погледна с интерес.

- Но преди това си решил да купиш нов меч. Добре си постъпил! Явно си даваш сметка в какво се забъркваш. Да ти кажа честно, Клименте, сега, като се замислям, се радвам, че Дукум е възложил на теб това убийство.

- Чак толкова ли е лошо положението? - попита писарят притеснено.

- Сам прецени. 23 години дядото и прадядото на сегашния хан преследваха християните като кучета. Убиваха ги на праговете на тайните им църкви, бесиха ги на верижките на кръстовете, които носят, деряха им кожите, изваждаха им очите, чупеха им краката, кълцаха ги с удоволствие на парчета. И колкото по-настървено ги гонеха, токова повече укрепваше християнството. Странно, нали?

Климент предпочете да не отговаря.

- Пресиян уж забрани гоненията, но те продължиха. Сега всичко утихна, но нито едните, нито другите са забравили пролятата кръв - Бранко сведе поглед към земята.