Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 12

Дългите крака на писаря бързо го заведоха до източната част на града, където се намираха ковачниците. Доста обикаля работилниците, но накрая си избра малък, с удобна ръкохватка широк меч, който можеше да се затъкне в колана, без да бъде прекалено неудобен за носене. Ковачът го увери, че е от най-висококачествена стомана, но писарят не му повярва, защото всички преди това му казваха същото. Ковачът взе парите с усмивка, пожела му никога да не се налага да вади меча от ножницата и се върна при наковалнята.

Застанал под топлото слънце, вдишвайки горящите в пещите дърва и с нов меч на кръста, писарят се почувства много по-добре. Болката в корема бе преминала и той смело реши, че може да се заеме с възложеното му разследване.

Чудеше се как да намери черквата на Закарий, когато чу, че някой го вика по име. От далечната част на улицата с широки крачки се задаваше висок, добре сложен мъж. Само един поглед бе достатъчен, за да разбере човек, че той е военен. Леката походка, уверената стъпка, неслизащата от дръжката на меча ръка и зоркият поглед издаваха кален в битките борец. Климент добре знаеше кой е това - чигатът Бранко, началник на стражата в Плиска. Градът се охраняваше от много и различни подразделения, като нощна стража, дневна стража, всяка врата си имаше отделен гарнизон и началник, но за всички тях отговаряше Бранко.

Той бе висок усмихнат мъж, с обръснато чело и дълга почти до кръста коса на тила, която старателно връзваше на дебела опашка. Бранко бе известен с изключителната си преданост към предишния хан Пресиян и, предполага се, към сегашния Борис. Нямаше кой да го надвие в двубой с меч.

Бранко обичаше да се смее, да пие и да разказва невероятни истории за подвизите си, но когато се наложеше, можеше да бъде твърд, трезвен, логичен и внимателен. Двамата с писаря изпитваха симпатии един към друг. Климент понякога го учеше да чете на латински, Бранко му показваше как да си служи по-добре с меча.

„Защо Дукум не избра него да разследва убийството? - зачуди се Климент, докато началник-стражата крачеше усмихнат към него. - Бранко ще се справи с тази задача много по-добре от мен“.

- Здравей, писарю! - поздрави го на висок глас военният. - Не знаех, че кратките ни уроци са те направили толкова голям почитател на оръжията.

- В несигурни времена като тези все някога нещата опират до меча, та реших, че е крайно време и аз да имам. Радвам се да те видя, Бранко - отговори Климент и подаде ръка на чигата.

- И аз се радвам! Но честно да ти кажа, никога не съм мислил, че може да се срещнем тук. Не се обиждай, но не мога да си представя да се биеш с някого, освен с мен в казармата. Я дай да видя - Бранко сръчно изтегли меча на писаря и го обърна срещу светлината. Повъртя оръжието насам-натам, присви око да види острието, размаха го вещо няколко пъти във въздуха и го върна на Климент. - Чудесен меч! Не си си дал парите на вятъра. Не е произведение на изкуството, но ще ти свърши работа. Балансиран, с добро острие и удобна ръкохватка. Пожелавам ти да не се налага да го вадиш от ножницата.