Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 15

- Не знам защо са започнали гоненията старите ханове -вероятно за да премахнат византийските шпиони, но накрая нещата излязоха извън контрол.

- Кажи ми за братствата.

- Те бяха ужасни! Появиха се по времето на Пресиян, който уж забрани гоненията. Славяните му трябваха за неговите безкрайни войни, но в останалото време не го интересуваше какво се случва с тях. Само мисълта, че „Отмъстителите“ може да са се върнали, ме кара да настръхвам. Никой няма да е в безопасност, ако тези изроди пак започнат да убиват.

- Ами Закарий? - попита Климент. - Той очевидно се е страхувал. Имам предвид - тази черква под земята и всичко останало.

- Чувал съм за Закарий. Знам повечето християнски свещеници в града. Влиза ми в задълженията. Наглеждаме ги от време на време. Закарий беше много потаен. След като християнството бе официално признато, той и последователите му продължиха да се крият. Предполагам, че не можеха да се отърсят от старите навици. Малцина знаеха, че е свещеник, преди да го убият. Не представляваше приятна гледка, повярвай ми. Някой почти му беше отсякъл главата. Лицето му беше изкривено, като че ли е видял нещо наистина ужасяващо.

- Убиеца си най-вероятно - промърмори Климент и коремът го присви отново.

Стигнаха бързо до Южната част на града, където бе извършено убийството. Климент никога не би предположил, че издигнатият малко над земята покрив и бялата стена с малки прозорци под него представляват подземна черква. Тя не се отличаваше по нищо от заобикалящите я постройки. За да се влезе в черквата, трябваше да се слезе по няколко стъпала, издълбани в земята. Писарят чевръсто заслиза по тях и махна на спътника си да го последва.

- Предпочитам да остана на слънце. Огледал съм всичко вътре, няма да откриеш нищо ново. Лесно ще познаеш къде е извършено убийството. Всичко е в кръв - каза Бранко и се подпря на един камък.

Климент бутна отворената врата и влезе. Почака очите му да привикнат със сумрака и внимателно запристъпва напред.

В предната част подземната черква не приличаше на обикновена къща. Дългата стая, завършваща с амвон, ясно показваше, че тук са се събирали вярващи. Усещаше се миризма на свещи и дим, таванът на места бе опушен. Прозорците бяха широки, но малки, и не пропускаха много светлина. В задната част, близо до олтара, личеше мястото, където Закарий е бил убит. Стената бе изпръскана с потъмняла кръв, по земята се търкаляха неприбрани християнски реликви. Климент се наведе и огледа падналия кръст. Макар и дървен, той бе богато резбован и изключително красив.

В задната част помещението се разширяваше, дървена врата, скрита зад плътна завеса, водеше към жилището на свещеника. То бе изключително скромно, състоеше се от легло, маса, ракла за дрехи и няколко ниски трикраки столчета. До стената бе облегната втора маса, която свещеникът явно беше изнасял навън по време на службите, реши Климент, след като забеляза полепналия по краката й восък.