Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн
Николай Пенчев
Николай Пенчев
Сборник "Старобългарски загадки"
Николай Пенчев
Зад маската на дявола
1
- Амин! - свещеникът направи кръстен знак над наведените глави на богомолците. Сбутани в тясното помещение, всички бяха потни, със зачервени лица. Припламващата факла хвърляше черни сенки по стените и бялата захабена вълнена роба на свещеника.
- Амин! - повтори той. - Прибирайте се и Бог да бди над вас!
Един по един богомолците започнаха да си тръгват. Преди да излязат в черната нощ, внимателно закриваха лицата си. Някои още се бояха да обявят, че са християни.
Докато ги наблюдаваше как си тръгват, свещеникът се усмихна.
„Христос е страдал, за да спаси всички ни. Ще потърпим още малко“, каза си той.
Новият хан - Борис, официално бе спрял гоненията срещу християните. Сега трябваше само да се отърсят от изминалите години, пълни с насилие и смърт.
Свещеникът се усмихна отново, изтри ръцете си и се запъти към задната част на помещението. Трябваше да прибере малкото реликви, които използваха при ритуалите - дървен кръст, ленена покривка, купел за светена вода.
Докато гасеше свещите, пламъците им трепнаха, сякаш духнати от вятър.
„Сигурно не са затворили добре вратата на излизане и става течение“, помисли свещеникът, обърна се към входа и застина.
До вратата, обвита в дълга черна мантия с качулка, заплашително стоеше висока фигура.
- Кой си ти? - попита свещеникът и бялата му роба се отърка в стената. - Какво искаш?
Без да отговаря, натрапникът бавно тръгна напред и разпери ръце. В едната от тях държеше дълъг меч.
- Кой си ти?! - повтори обезумял свещеникът и трескаво заопипва масата зад гърба си в търсене на нещо, с което да се защити. Една чаша падна на пода и се търколи в краката му.
- Време е да платиш, Закарий! - отговори нападателят и вдигна високо меча с едната ръка. С другата рязко дръпна дългата черна качулка.
Вцепенен от ужас, свещеникът падна на земята. Искаше му се да извика, да размаха ръце, да се защити, но страхът го бе сковал изцяло. Пот се стичаше в очите и ноздрите му, смесвайки се с дима на догарящите свещи. Занемял, той се взираше в черната фигура с глава на козел и дълги рога.
- Махни се, Сатана! - опита се да извика свещеникът, но думите не искаха да излязат от устата му.
- Време е да платиш, Закарий! - повтори сянката. - Време е да платиш!
И рязко стовари меча.
2
Кавханът Дукум не можеше да си намери място. Крачеше нервно из просторния кабинет и бършеше с ленена кърпа потта от челото и лицето си. Беше му топло и задушно въпреки дебелите каменни стени на двореца в Плиска. Беше август и слънцето превземаше всяка педя от помещенията.
„Може би ако се преместя в избите, ще ми бъде по-добре“, помисли си мрачно Дукум и тръсна глава.
Много добре знаеше, че е изнервен не само от жегата. След смъртта на всеки владетел имаше проблеми, докато новият утвърди своята власт. Откакто Пресиян бе умрял, а тронът бе зает от Борис, трупаните с години проблеми внезапно избиха на повърхността. Пристрастията на новия хан към християните само усложняваха нещата.
