Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 10

- Ако си предпазлив, няма да те ухапе! Но внимавай къде ходиш, като се стъмни - засмя се Дукум и разпери ръце. - Има и друго. И то е още по-лошо. Не мога да се отърся от мисълта, че зад всичко това стои дългата ръка на Константинопол. Дали византийците не се възползват от проблемите ни? Теодора е хитра...

- Разбирам - кимна Климент. - Искат да ни отслабят.

- Именно! Именно! - потвърди Дукум. - Славяни срещу българи. Съветът срещу хана. Представяш ли си какво може да стане, ако византийците се възползват?! Ето ти още една причина да избера теб за задачата. Ти ги познаваш най-добре. Провери техния пратеник Анастасии. Той е хитър като лисица, нищо чудно да е свързан с убийствата. Познава много хора в Плиска, сандъците му са дълбоки и пълни със злато.

- Византийци да избиват християни? Нима биха стигнали дотам?

- Разбира се! Трябва да имаш предвид и друго: макар да се наричат свещеници, повечето от тях не са наистина такива. Те са просто проповедници, на които другите се доверяват, хора с дар слово, разпространяващи вярата си. Никой не ги е ръкополагал официално, никой не им е давал паство, за което да отговарят. Така че убийствата им не биха представлявали проблем за Константинопол.

- Така е - отговори писарят. - Ще се заемам за работа.

- Чакай! - спря го кавханът. - Ще имаш нужда от пари

- Дукум бръкна в пояса си, извади кожена кесия и я подхвърли на писаря. Харчи ги както намериш за добре.

Климент улови кесията, прибра я в своя пояс, поклони се и излезе.

Докато вървеше по коридорите, се замисли колко странна е съдбата. Само преди час негодуваше от пукащата свещ, отегчен от ежедневието, а сега крачеше из коридорите на цитаделата, самия център на Плиска и държавата, сложил пръстена на кавхан Дукум, а в джоба му щастливо подрънкваше добре напълнена кесия. До какво ли щеше да доведе тази промяна?

Климент бе получил изключително важна задача. Нямаше никакви съмнения - предстоеше му да се забърка в борбите на християни, българи, славяни и византийци, а от това едва ли щеше да излезе нещо добро.

Унесен в мисли, писарят зави по един от коридорите и се сблъска с човека, идващ насреща. От изненада замалко да изпусне пръстена, който Дукум му даде.

- Ей! Внимавай къде ходиш! - извика непознатият. След което сниши глас и изсъска: - Много внимавай, писарю!

Учуден, Климент се обърна. В далечния край на коридора се отдалечаваше висок мъж, загърнат в черно наметало с нахлупена качулка.

4

Климент се събуди рано. Живееше във Външния град, макар и близо до белите стени на крепостта. Бе се настанил в една от множеството странноприемници около крепостта, където срещу разумна сума на месец получаваше стая, легло, одеяло, а понякога и закуска. Съдържателят на кръчмата Кладий беше грък, отдавна дошъл в Плиска, който обичаше да се смее, да разрежда виното с вода и да обира до шушка случайните клиенти. Но готвеше отлично и поддържаше подовете чисти.

Докато се протягаше в леглото, Климент се зачуди какво първо да направи. Макар да нямаше никакъв опит в разкриването на убийства, бе достатъчно добър в разрешаването на различни загадки и мислеше, че с малко късмет би могъл да се справи и с тази. Стига да имаше за какво да се захване. Реши първо да види мястото на убийството, да разпита съседите и стражите и да потърси свидетели. Може би щеше да открие нещо или някого, който да му помогне да разбере кой е убил Закарий.