Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 98

Тук е съвсем тихо, въпреки че вентилаторът на тавана, целият омазан и прашен, дрънчи при всяко завъртане. Усеща се спокойствие. За момент се питам дали няма начин да остана завинаги. Ще бъда като изрезка на някоя знаменитост или като шофьорите от НАСКАР, които рекламират разни неща. Машинно масло, шоколадови блокчета, музика. Мога да остана, докато не ме изместят в някой ъгъл заради тоалетни продукти, които рядко се купуват — тампони и дезодоранти. Мога да остана, докато цветовете избледнеят, а образът ми изтънее и го изядат молци. Никой няма да забележи.

Звънчето на вратата дрънва и един шофьор влиза вътре с натежали крака. Въздъхва шумно, почти пухти и трябва да повдигне целия си корем, за да си вдигне панталона. Кима на продавача.

— Здрасти, Брус.

— Големи Джон. — Продавачът пъхва списанието под плота, а Големия Джон си взема опакован бургер. — Всичко наред ли е при теб?

— Бива, да. Тихо е. Няма дъжд.

Поглеждам през прозореца и виждам огромния камион на Големия Джон, също като онзи, с който се разминахме на пътя. Пълен е с дървета, има същия размер и форма.

— С мляко, нали?

— Точно така. И повечко захар. Ама не ща от диетичните подсладители.

Забождам поглед в кафето си. Мехурчетата са се пръснали и сега по края се вижда единствено странен, светлокафяв пръстен. Големия Джон се настанява в другия край на плота, който се оказва толкова малък, че между нас не остава почти никакво разстояние. Поглежда ме, преди да разопакова бургера си. Миризмата му изпълва помещението. Месо и мазнина, и нещо сладникаво, най-вероятно сос. Изглежда така, сякаш някой е седял върху него. Листото маруля виси нещастно отстрани, потъмняло от топлината на микровълновата.

— Не си оттук — отбелязва той.

Вдигам поглед от бургера към лакомника. Клатя глава. Обгръщам с пръсти чашката кафе, по-скоро за да направя нещо, отколкото да пия.

— Какво те води насам?

Когато мигам срещу него, той отговаря вместо мен.

— Излизаш от града ли?

— Да.

Големия Джон дъвче бавно бургера. Не бърза да се върне в камиона. По брадичката му се стича сос и той посяга към салфетка. Забелязвам, че Брус отново се е навел над списанието. В момента е някъде по средата и със сигурност научава какви са тайните за слаби бедра. Едва ли включват спирането на такива бензиностанции.

— Забелязвам, че няма местни. Освен Брус — обяснява Големия Джон.

Брус чува името си и вдига глава. Големия Джон махва с ръка, за да го успокои, че нямаме нужда от нищо. Продавачът отново се привежда над лъскавото списание.

— Струва ми се, че той е от Орегон — продължава той.

Имам чувството, че Големия Джон ще попита Брус откъде е, но след това решава друго и продължава да си яде бургера. От него потича сос и той бърше капките с огромно внимание.