Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 96

Колата се плъзва по пътя, сякаш се намира върху релси. Разминавам се с камион с две ремаркета, пълни с трупи, клоните са отрязани, кората се бели като изгоряла кожа. Шофьорът седи толкова високо, че дори не ме забелязва. Колата ми е в средата на пътя, когато камионът профучава. Питам се колко ли време мога да шофирам, преди да свърши бензинът. И дали няма да се озова в Орегон, както стана с Бела, или пък ще се насоча към канадската граница. Представям си как колата се вдига от пътя и полита. Нищо не я задържа, гравитацията не ѝ влияе, затова се понася във въздуха.

Веднъж, когато пътувахме за Италия, се качихме на малък самолет от Сицилия до Рим. Беше толкова малък, че стюардесата ни позволи да надникнем в пилотската кабина. Татко дойде с нас. Бела стискаше крачола му, косата и на двете беше сплетена на плитки. Пилотът ни погали по главите. До него имаше чашка кафе, на чинийката бе поставена сладка, а той миришеше на цигарите на дядо. Бела се скри зад татко и засмука палец, стар навик, който леля Кони се опитваше да премахне. Аз обаче бях като хипнотизирана. Вътре беше пълно с копчета, ръчки и светлини. Пилотът ни показа кое копче за какво се използва, слушалките си и златните крила на лентата на шапката. Около нас се беше ширнало безкрайното небе, което предлагаше безкрайни възможности и искреше в невероятно синьо. Това бе истинско синьо, светло, дълбоко, нито като океана, нито като небето във Вашингтон. Когато бяхме на местата си, бяхме просто в самолет, докато тук, в пилотската кабина, се превърнахме в птици.

Стюардесата ни предложи бонбони. Взех си един, но го пъхнах в джоба. Нямах време да ям бонбони. Сърцето ми танцуваше в гърдите.

Когато татко ни заведе на местата, аз продължих да поглеждам към кабината и ми се искаше отново да съм при пилота. И оттук виждах небето, набраздено от облаци, подобни на затоплено мляко. Пилотът обаче помаха и завесата със строги гънки и лентички велкро бе поставено отново на място.

Щом седнахме, погледнах татко. Лицето му беше слабо, уморено. Това бе лицето, с което се сдоби през последната година. Приличаше на различен човек от онзи, който всяка сутрин целуваше мама по устните и всеки петък ѝ носеше италиански шоколад с печени лешници.

— Да се грижите за татко си — напомни леля Роза, преди да заминем. — Той ви обича, момичета. Грижете се за него.

Ние го обичахме и искахме да се грижим за него. Той беше моят татко и аз бях готова да понеса света на рамене, ако ме помолеше. Вече бях планирала да водя хубав, безопасен живот и да му бъда компания завинаги. Когато обаче видях ширналото се синьо небе, имах чувството, че всичко вътре в мен се преподреди. У мен се загнезди мисълта да отида някъде по света, да избягам. Да летя. Вълнението беше неописуемо и същевременно малко ми прилоша. Все едно да шофираш по дълъг път, на който никой не те познава.

Исках да заминем за Европа за медения месец. Бях събрала брошури от братовчедката Джулия, пътнически агент. Алекс не гореше от желание. Една вечер си лежахме в леглото и той вплете пръсти в косата ми, зави кичур на пръста си. По едрите му пръсти усетих аромата на сапун. Лавандула.