Читать «С вкус на сол и мед» онлайн
Хана Тъниклиф
Хана Тъниклиф
С вкус на сол и мед
Леля Кони е свалила стреч фолиото от сандвичите с краставица и ги е подредила в квадратна чиния на масата на госпожа Гарднър. Острите ъгълчета са засъхнали, покафенели, като редици зъби. Четири реда, челюстите на огромна бяла акула. Оставам впила поглед в тях прекалено дълго и усещам как татко обръща очи към мен. Насилвам се да мигна. Той ме наблюдава от другия край на стаята, пълна с хора, облечени в черно и антрацит. Времето съвсем не е подходящо за подобни цветове; неестествено горещо е за сезона, а застоялият дъх на дрехи, свалени от закачалките, се смесва с острата миризма на пролетна пот.
Поглеждам към госпожа Гарднър, застанала край вратата, оглеждам финия, пушечносив кашмирен пуловер и черен панталон с прилежно изгладени ръбове. Тя разговаря с жена, притиснала пръстите на едната ръка към перлите си; изражението ѝ сякаш току-що е нарисувано с грим: сърдечно, мило, бузите и очите, загатнатата усмивка са точно каквито трябва, разкриват съвършено овладяна, сдържана мъка.
На двора има група хора, облечени в дълги шорти, поразръфани на подгъвите, напуканите от солта пети са отпуснати в гумени сандали, пръстите стискат цигари.
Скупчили са се, поглеждат напитките си в червени пластмасови чашки, защото госпожа Гарднър не може да приеме, че ще пият от кенове. Сред тях е млада жена, прибрала под шапка дългата си коса. Поглежда ме, след това извръща очи, зачервени от плач.
В стаята е задушно. Поглеждам отново към сандвичите, които леля Кони никога не прави за семейството, единствено за подобни събития. За