Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 89

— Господа. — Джулия подава ръка. — Джулия Капуто.

Високият полицай пръв стиска ръката ѝ, след това и Боб. И двамата мълчат.

— Така. Mettiamo quest’idiota nella machine — обръща се тя към сестра ми на тайния език между братовчедите. Хайде да качим този идиот в колата. Отправя ведра усмивка на Боб. — Семейство, какво да ви кажа?

Вини мърмори нещо, докато Бела хваща едната му ръка, а Джулия другата.

— О, госпожо — започва Боб, но Джулия е заета да обяснява на Бела, на италиански, накъсан от сицилиански обиди, какъв глупак е Вини, че тя била на среща и колко ѝ се искало да го пусне, за да падне на тъпата си глава. Полицаите мигат и слушат какви ги реди, а езикът ѝ търкаля италианските гласни. Устните ѝ са лъскави, миглите дълги и тъмни.

Даниъл се втурва да помогне на Бела и много скоро Вини е настанен и стегнат с предпазен колан в колата на Джулия.

— Ние ще се погрижим за него — обяснява Джулия и вдига очи към Боб. — Не се тревожете. Няма да му се размине току-така. Нали, Франки?

Кимам. В момента обмислям как да го усмъртя.

Джулия ми прошепва да се грижа за себе си, след това добавя:

— Satti bene. Не се тревожи, аз ще се оправя с този тъпанар.

— Добре — обажда се Боб и се чувства безполезен.

Когато се оглеждаме, наоколо почти не са останали следи от партито. Няколко кена, огънят трябва да се угаси, въпреки че пламъците са станали много по-малки, музиката е спряна, а колите и навалицата са се измъкнали като змии в храстите.

Джак пристъпва напред.

— Преди да тръгнеш, Боб…

— Не съм сигурен, че сме приключили тук.

— Онзи ден двамата с Мериъм се натъкнахме на нещо. Тогава си помислих, че само Боб Скинър може да реши въпроса.

— Мериъм ли?

— Аха. Става въпрос за смръчкули. Нали си човек, който си пада по смръчкулите?

— Смръчкули ли? А, да…

Джулия потегля, а задните светлини на колата ѝ приличат на червени очи. Братовчедка ми е права: ако лелите разберат, че Вини ми е създал неприятности, че е идвала полиция, вечно ще му трият сол на главата. Една нощ в килия ще бъде за предпочитане пред гнева на лелите.

Забелязвам, че Хюя е пуснала ръката на баща си и по-високият полицай ѝ показва патрулката. Изключил е светлините, но по нейно настояване ги включва отново. Боб Скинър поглежда автомобила и светлините, след това се обръща отново към Джак и подема прекъснатия разговор за смръчкулите. Двамата започват да обсъждат онези части от гората, в които е имало огън миналото лято.

— Огънят привлича смръчкулите — обяснява Боб и размахва дебелите си пръсти. Джак вдига палци зад гърба му.

Влизам в бунгалото. Вътре се е задържала миризма на спарено и алкохол, на масата се мъдри пълен пепелник. Юрганчето на леглото е смачкано, до плота е оставен найлонов плик, пълен с отпадъци. Питам се дали Бела не се е опитала да поизчисти, преди да се върна.

Под мивката намирам кофа и я пълня с вода. Излизам навън и плисвам водата върху огъня, наблюдавам как алените въглени пращят, съскат и димят. Нощният въздух ми се струва наситен, тежък. Светлините на патрулката блестят в синьо и червено в мрака, въпреки че сега не са чак толкова страшни, че са само за забавление, за да се порадва Хюя. Джак и Боб са все още потънали в разговор за горските гъби. Нещо сякаш се опира на мен. Обръщам се, но се оказва, че няма никого. Въпреки това усещам някаква тежест в пространството до мен. Обръщам се отново към огъня и тежестта ме следва.