Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 87
Хана Тъниклиф
Ако го увиете във фолио, ще се запази до 5 дена, а в хладилник — няколко седмици.
Полицаите са двама, единият висок и слаб, другият по-нисък, по-възрастен, ризата му всеки момент ще изскочи от панталона. Джак го нарича Боб.
Бела се втурва към Вини, който продължава да лежи проснат на земята и да се кикоти.
— Извинявайте, момчета — обръща се Джак към полицаите. — Всичко приключи. Аз току-що пристигнах.
— Обадиха ни се, след като говорихме — заявява по-възрастният. — Госпожа Гарднър беше много настоятелна.
Даниъл се обръща към нас.
— Опитвах се да обясня… за мама… научила е за партито.
Бела е прегърнала Вини и се опитва да го вдигне, но той е много по-едър от нея и с нищо не ѝ помага. Едва сега забелязвам, че тя е с ума си, силна и шепне настойчиво на братовчеда, опитва се да го изправи на крака, преди полицаите да приключат разговора си с Джак.
Насочвам вниманието си към Даниъл, а сърцето ми продължава да блъска.
— Бунгалото е нейно. Има пълното право да повика полиция — шепна аз.
— Положението не е чак толкова зле — обяснява смутено той. — Бела каза, че ще се оправи с Вини.
Тъй като музиката не дъни, партито изглежда по-спокойно, отколкото ми се стори в първия момент. Сякаш звукът е заемал място. Оглеждам се, търся двойката край дървото, но те също, изглежда, са изчезнали. Две от колите на алеята потеглят бавно. По-високият полицай се обръща и гледа след тях, след това пита другия нещо.
Най-сетне Вини се изправя на крака. Ухилва се към мен и фъфли.
— Ехооо, Франки. Теб те нямаше. Извинявай. Партито нещо малко… — той протяга палец и показалец на сантиметър един от друг, — се поразвилня.
— Ти ли го организира? — питам.
Бела се опитва да задържи Вини, пъхнала ръка под мишницата му. Погледите ни се срещат.
— Еее, не беше чак толкова зле, де — убеждава ме той и гласът му заглъхва.
—
Даниъл е до Джак и двамата разговарят с полицаите. Чувам ги, че решават да оставят Вини на нас. Тримата се гледаме.
Вини прихва.
— Погледни само. Семейна срещичка! Идвайте и двете. На това му се вика веселба!
— Нищо подобно, тъпчо — клати глава Бела. Помага на Вини да седне на един от столовете и той се срива на него като чувал с картофи. Тя се обръща към мен и изглежда се стяга. — Извинявам се. Онова, което казах, беше грубо.
— Видях те — повтарям аз. Гласът ми звучи странно, част от желанието за битка вече се е стопило.
— Вече ми каза. За барбекюто. Става въпрос за лятото, преди да замина.
— Целувахте сe — обвинявам я аз.
