Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 85

— Не ме бива много с децата.

— Няма нищо. Просто… това… — Кимам към огъня, след това към бунгалото, откъдето се носи музиката. — Тя е уплашена.

— Да — мръщи се Даниъл. — Франки, много се извинявам, но трябваше да…

Джак се приближава към нас. Лицето му е много сериозно.

Следва го Бела. Сърцето ми блъска, когато я виждам. Мога да прогоря дупки в нея с погледа си.

— Здравей, Даниъл — поздравява спокойно тя.

— Здравей, Бела. Добре ли си?

Клатя глава и ги прекъсвам.

— Здравей Даниъл ли? Какво, по дяволите, става?

Бела ме зяпва. Хюя стиска още по-силно ръката ми и се приближава до баща си.

— Какво е това? — изкрещявам.

— Знам — въздиша тя спокойно. — Нещата излязоха от контрол.

— Излезли били от контрол ли? Това е пълна каша! Наклали са огън! — Соча пламъците и в гърлото ми напира ярост.

Джак се опитва да каже нещо, но аз не му обръщам никакво внимание.

— Може да изгори цялата гора и бунгалото! — продължавам да крещя.

Бела мига с кръгли, стъклени очи и мълчи.

— А ти… ти надрусана ли си? — съскам.

Тя не отговаря, просто продължава да ме гледа.

— Извинявай, Джак. — Дъниъл пристъпва към Джак и двамата, заедно с Хюя, сега притисната в крака на баща си, се отдръпват от нас. Чувам как Джак се извинява на Даниъл, а след това Даниъл му се извинява. През всичкото време едрата ръка на Джак прегръща главата на момиченцето, за да е сигурен, че тя е до него и за да я защити от тътнещата музика. Двамата на столовете са се покрили някъде, не виждам и онези, които се целуваха край дървото.

Бела пристъпва към мен.

— Не, не съм надрусана — съска тя, очевидно неспособна да повярва.

— Изглеждаш надрусана — изкрещявам аз. — Казах ти да се махаш, но ти остана. Упои ме с диазепам! А сега се връщам и заварвам това.

— Престани, Франки. Ти не…

— Не!

— Не е каквото си мислиш. Аз не съм…

— Франки? — обажда се Даниъл и прекъсва Бела.

Аз обаче стискам очи и размахвам ръка пред лицето си.

— Не!

Как се е вписвал Алекс в тази дупка? Той беше много повече! Насочвам вниманието си към настоящето.

— Бела създава неприятности където и да се появи. Писна ми!

— Франки, вината не е на Бела — обяснява Даниъл.

Поглеждам го.

— Моля те, Даниъл, не се връзвай. Не вярвай на нищо.

Даниъл поглежда Бела, която се е отдръпнала нещастно настрани.

— Бела е като ураган — съскам злобно. — Оставя пълен хаос след себе си. Както и да е. Прашен, гнусен хаос… пълна каша.

Бела е прехапала устни и на отблясъците от огъня забелязвам, че бузите ѝ са мокри.

Джак пристъпва напред.

— Франки, тя ти е сестра — напомня ми внимателно той.

— Не ми е никаква сестра! — изкрещявам остро. Хюя се отдръпва и се скрива зад Джак. — Тя си тръгна! Тя просто… избяга… защото винаги постъпва така.

— Не е вярно — заявява твърдо Бела, въпреки че устните ѝ треперят.

— Не можеш да кажеш, че не ти е сестра, не можеш да кажеш подобно нещо, Франки — моли ме Даниъл.

— Не мога ли? — Гласът, който ехти, не прилича на моя.

Някъде отдалече забелязвам, че светлината приижда на тласъци. Чувам хрущене на гуми.

— Не можеш, не е честно! — обажда се Бела. — Виниш ме за всичко. Да не би да си въобразяваш, че си съвършена?