Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 86
Хана Тъниклиф
Свивам рамене, сякаш ми е все едно какво има да каже.
— Да, въобразяваш си — продължава разпалено тя. — Мислиш си, че си по-добра от мен — със съвършения си апартамент, съвършен живот, в който всичко е подредено. Винаги си била „добрата“.
— Все някой трябваше да бъде!
— Харесва ти така — крещи Бела. — Държиш се, сякаш съм голям трън, но без мен, без лошата сестра, няма да изглеждаш и наполовина толкова добра. Всъщност, щеше да изглеждаш…
— Каква? А? Каква? — предизвиквам я аз.
— Щеше да си напълно обикновена! — изтъква тя и насочва пръст към мен. — Щеше да изглеждаш като страхливка! Животът ти представлява просто поредица от навици, от които не можеш да се отърсиш. Това е истината, нали? Просто си уплашена.
Думите ѝ ми действат като удар в корема.
— Недейте — моли Даниъл, но Бела продължава.
— Знаеш защо трябваше да замина.
Не обръщам никакво внимание на тъгата ѝ, защото гневът ми прелива като вряща вода.
— Няма ли да им кажеш какво направи?
— Какво съм направила? — Лицето ѝ е мокро и по него се е изписало объркване.
— Говориш, че съм те разочаровала. Имала си нужда от мен, а аз съм се държала ужасно. Ами ти?
Тя се мръщи, не е сигурна какво ще кажа.
— С него? С моя… видях те, Бела! Видях те.
— За какво става въпрос? — Тя се оглежда, сякаш някой друг знае отговора.
— На онова барбекю! Видях те!
Тя покрива устата си с ръка. Залива ме вълна от задоволство, но след това започва да ми се гади.
Бела клати глава, гласът ѝ вече е по-уверен.
— През всичкото това време, това ли било? Тъпата…
— Какво? — недоумява Даниъл. — За какво става въпрос?
Светлините са много ярки — два фара ме заслепяват.
Светлини в червено и синьо, кръжат, удрят се в стволовете на дърветата. Превръщаме се в черни фигури, неподвижни като статуи, застопорени на място като фигури в диорама. Музиката я няма и гората ехти от тишина.
Вини излиза с клатушкане от бунгалото. Вижда ме и ме сочи с пръст.
— Здрасти,
— Хубави цветя! — сочи към косата ми Вини.
Протягам ръка и докосвам венеца, който Хюя направи — цветчетата вече са омекнали, увехнали.
— Я, кой викна ченгетата? — заваля думите Вини и отпуска ръка. След това се стоварва на земята и избухва в смях, забол лице в пръстта.
Съвършен за следобедна закуска; поднася се на резени, може с масло, затоплен във фурната.
• 170 г орехи
• 3 големи зрели банана
• 1¼ чаши кафява захар
• 3 яйца, леко разбити
• ⅓ чаша зехтин екстра върджин
• ⅔ чаша пълномаслено мляко
• ¼ чаена лъжичка сол
• 2¼ брашно
• 1½ чаени лъжички бакпулвер
• 1 чаена лъжичка сода за хляб
• 1 чаена лъжичка смляна канела
Затоплете фурната на 180°. Застелете с хартия за печене формата. В голяма купа смачкайте бананите. Разбийте кафявата захар и яйцата до разтопяване на захарта. Добавете ги към бананите. Прибавете бавно зехтина. След това сипете млякото, после солта, без да спирате да разбивате. В отделна купа смесете брашното, бакпулвера, содата и канелата. Изсипете бавно брашнената смес към бананите и млякото. Разбърквайте, докато се смесят напълно. Накрая добавете и орехите. Прехвърлете тестото във формата за хляб и печете, докато клечка (или нож), която забиете в центъра, излезе чиста — около час и десет минути. Оставете да се охлади за десет минути, преди да го извадите от формата.
