Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 84

— Ей — обажда се един от мъжете на столовете. Не му обръщам никакво внимание. — Ей — повтаря той, — ти не си ли от семейство Капуто?

Оглеждам се за Бела, после продължавам да гледам напред. Гърдите ми се стягат. Бела.

— Да, да — отговаря другият. — От семейство Капуто е, човече. Само я погледни. — Той поема въздух през зъби.

— Приятели на сестра ми ли сте? — питам направо.

— На кого?

Мръщя се.

— Много добре знаете на кого.

Единият надига глас.

— Познавам те — Франческа, нали? Брат ми учеше в същото училище. Балард.

— Браво — мърморя. — Ела, Хюя.

— Ей… ей! Ти не беше ли с оня, хокеиста? Ал, нещо такова?

Застивам на място.

— Алекс. Гарднър. Това е семейното му бунгало — обяснявам и вирвам брадичка. Иска ми се Джак да излезе. Присвивам очи в мрака и го търся с поглед, но ярките отблясъци на огъня правят останалата част от гората още по-тъмна. Най-сетне съзирам Бела. Сега поне има на кого да изкарам гнева си. Столовете се скриват в облак дим.

— Да, бе, оня. Мама му стара. Той не умря ли?

Хюя ме поглежда отново, ококорено. Стомахът ми се стяга и дъхът ми започва да излиза по-забързано.

— Да, бе, оня беше… Четох във вестника — уточнява другият.

— Леле, човече, и в новините имаше нещо. Беше съвсем млад, нали? Май на твоя възраст.

— Не, бе, на възрастта на брат ми. Ами си беше млад.

— Това неговото бунгало ли е? Кофти.

— Много кофти, мой човек.

Сега забелязвам, че един от тях държи цигара, само дето не мирише на цигара. Стискам ръката на Хюя и тя се сгушва до мен.

— Намирате се в чужда собственост — заявявам остро.

— Ами?! — отвръща единият и подава джойнта на приятеля си.

— В чужда собственост сте. Бунгалото принадлежи на семейство Гарднър. Трябва да напуснете.

Непознатият с джойнта дръпва и ме оглежда.

— Значи е твое, а?

— Не стопляш ли? — подхвърля другият.

Джак се появява отново на вратата на бунгалото, но гледа навътре. Хюя го поглежда, но не пуска ръката ми. Стиска дясната ми ръка, на която се намира големият часовник на Алекс.

— Нищо не разбирам — просъсквам през стиснати зъби. — Не съм получила абсолютно нищо. — Поглеждам ги гневно. — Трябва да си вървите. Повикахме полиция.

Двамата ме гледат и вече започват да обръщат повече внимание.

— Франки? — разнася се глас зад мен.

Обръщам се към Даниъл. Той натъпква ключове от кола в джоба си.

— Даниъл? Какво правиш тук?

Двамата непознати стават. Даниъл мига към тях, но те са заети да си допият бирата, гасят джойнта и го увиват във фолио.

— Чух… — започва Даниъл.

— Извинявай. Не бях тук. Не съм…

Той клати глава.

— Вината не е твоя.

— Джак е вътре. Това е Хюя, дъщеря му.

Хюя мига към Даниъл. Той се навежда към нея.

— Здравей, Хюя. Тук е малко шумно, нали?

Тя кима, след това притиска лице към мен.

Даниъл свива рамене и се изправя.