Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 83

Джак става и перва трохичките, полепнали по ризата му, преди да влезе в кухнята. Чувам как включва газовия котлон, а след това съскащ звук.

Хюя се обляга на мен. Разглеждаме илюстрациите, за да открием растенията, които сме събрали, и други, които сме видели.

Замирисва на чесън и мазнина. Напомня ми за дома и за момент дъхът ми засяда в гърлото. Смътно си спомням мама в кухнята. Не я виждам, но я чувам да пее и оттам се разнася същият аромат — зехтин и чесън в тигана, — както започват всички вкусни ястия. Мирисът на началото.

Хюя настоява да внимавам и аз отново се привеждам над книгата. Има още много неща, които не можем да съберем, които ще ги има през лятото и есента. Например ситните горски плодове. Познавам някои от растенията, които съм виждала край пътеката към океана, преди пристигането на Бела, на които обаче не съм обръщала внимание. Прави ми впечатление, че забелязваме единствено неща, които са ни необходими.

Хюя дояжда моето парче бананов хляб, без да ме пита, и трохите полепват по розовите устнички. Идва ми да я целуна по косата, по къдриците, които миришат на лимонов шампоан и свеж въздух, но не го правя. Забелязвам, че навън се е стъмнило, и се питам, разсеяно, как ще се прибера, въпреки че тъмното вече не ме плаши.

Джак сервира на Хюя чиния с наденица и малко езерце доматен сос отстрани, след това долива чай в чашата ми. В коридора иззвънява телефон. Той отива да отговори, докато момиченцето се храни, клати крака и разправя колко е вкусно, без да спира да говори с пълна уста.

— Добре. Разбрах. — Джак поглежда към мен. Чувам единствено онова, което той казва. — Добре. Значи… колко?… Не, не, мога да се справя, Боб.

Изпъвам гръб и се замислям дали да не стана.

— Не, според мен не е нужно семейство Гарднър да… — Насилва се да се засмее със смръщено чело. — Ха! Да, нали знаеш как… Да, Боб, добре, отивам веднага.

Джак затваря телефона и аз се изправям. Хюя поглежда от единия към другия и оставя вилицата.

— Бунгалото ли? — питам.

Той кима.

— Merda.

Хюя се настанява между нас с Джак отпред в пикапа. Лопатите и греблата на Джак, както и останалите инструменти дрънчат, докато той шофира към бунгалото. Когато пристигаме, се налага да паркира сравнително далече, защото на алеята са спрели много автомобили. Черна, с лъскави джанти тойота и жълтото подобие на кола на Бела — това вече не е изненада. Музиката гърми, носи се смях и някой подвиква.

— Извинявай — обръщам се към Джак, но той не ме чува, защото крачи пред нас двамата с Хюя. Виждам бунгалото — тъмна сянка на фона на огън на открито, чиито пламъци се протягат като пръсти и ни махат. Стискам ръката на Хюя.

— Стой близо до Франки — нарежда Джак над тътена на музиката.

Вглеждам се в мътната светлина, за да позная някого, но виждам единствено непознати. Двама мъже са се настанили на столовете отвън и пият от кенове, смеят се с широко отворени усти. Други са се качили на предниците на автомобилите, има и момче, и момиче, подпрени на дърво, целуват се така, сякаш животът им зависи от това. Привличам Хюя по-близо. Джак застава на вратата на бунгалото.