Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 82
Хана Тъниклиф
— Наистина е страхотно. Чист късмет — напомня ми той. — Приех го за знак. Без него нямаше да съм тук, нямаше да работя за семейство Гарднър и за другите.
Щом споменава семейство Гарднър, стомахът ми се свива. Поемам си дълбоко дъх. Струва ми се, че Джак иска да се извини, но аз поглеждам надолу към часовника на китката.
— Какво те доведе тук? Говоря за щата Вашингтон. Работата, Чъканът, Едисън? — питам аз малко по-меко.
— Ммм. — Той поглежда към плъзгащите се врати. Дърветата са се изпружили като нахални подслушвачи, клоните им обсипани с листа и иглички, върховете леко наклонени. — По-скоро бягах, не съм отивал към конкретно място.
Това вече го разбирах.
— Трябваше да отида на ново място, различно, където да стана нов човек… разбираш ли? Нямаше нужда някой да ми подвиква „малкия Джаки“ и да очаква все едно и също от мен. Извинявай… — добавя той.
Всичко е наред.
— Нямахме окончателни планове. Познавах Роки, братът на Съмър, от времето, когато се занимавах с гребане.
След като спечелих зелената карта, Роки каза, че можел да ми намери работа като градинар, че мога да вземам и Хюя на работа. Беше доста необмислено и безотговорно. Още повече че тя беше съвсем малка. — Той ме поглежда, сякаш иска да прецени реакцията ми. — Това беше преди време. Сега вече се установихме.
— Не исках…
— Знам. Просто исках да ти кажа… в случай че… Много хора нямат доверие на баща с дъщеря. Убедени са, че детето трябва да е с майка си. Независимо дали е момче или момиче, трябва да е с майка си. За някои хора е странно, неестествено.
Джак смръщва чело. Знам какво иска да каже. Хората вечно ни разпитваха двете с Бела. „Къде е майка ви?“, сякаш татко беше невидим. Освен това винаги казваха „майка“, когато имаха предвид „родител“: Накарай майка си да подпише документите за лагера; Накарай майка си да напише името ти; Майка ти да те докара. Помня, когато една вечер татко ме заведе на вечеря, за да отпразнуваме първата ми работа на пълен работен ден, начина, по който сервитьорката ни изгледа, първо него, след това мен и отново него. Накрая, когато татко плащаше, тя ми се усмихна странно, съчувствено, сякаш искаше да каже: „Можеш да си намериш по-готин от този старчок, миличка“.
— Не е странно — отвърнах. — Татко ни е отгледал. Справи се страхотно.
— Да, наистина се е справил страхотно. Искам да съм сигурен, че Хюя ще има хубав, стабилен живот, какъвто ви е осигурил баща ви. Разбирам колко е важно това. Началото на живота ѝ не беше много гладко.
Не обяснява нищо повече и аз не питам за майката на Хюя. Не съм сигурна дали мога да понеса повече болка.
Предпочитам да си представям как Хюя изскача от гората също като горска нимфа, както я нарича Мериъм; свежа, зелена като нова издънка, боса, бъбри като птичка на техния език.
Отхапвам от хляба. Има вкус на банани и канела, и орехи, а след като е бил в тостера, има и коричка. Отвътре е мек и топъл като торта.
Хюя се връща в хола с разни неща, които иска да ми покаже. Марка от Нова Зеландия, отлепена от пощенска картичка от баба ѝ, майката на Джак. Книга за събирането на билки в гората, която е взела от библиотеката, пълна с думи, изписани с едър почерк, за които има нужда от помощ. Сяда на канапето до мен и двете я разлистваме.
