Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 79
Хана Тъниклиф
— Вече не си малка както едно време, циркаджийче. — Обръща се към мен: — Искаш ли да дойдеш и да разгледаш? Тъкмо довършвах и ще сложа чайника.
Хюя скача от баща си и тръгва с подскоци напред. Влизам и се оглеждам. Външната част на ателието е боядисана в черно, докато вътре дървото е голо, в естествен цвят. Мирише на кедър. От огромен прозорец в единия край влиза светлина, също и от тавански прозорец, оставен открехнат.
Джак пристъпва към дръжка на една стена и затваря прозореца. От двете му страни има рафтове, отрупани с буркани: някои са във формата на глобуси, като онзи, който подари на Мериъм; други са високи почти метър. В много от тях са избуяли малки екосистеми от ситна папрат, камъни, обрасли с мъх, почва, осеяна с пурпурни цветя във формата на звезди. Има и по-диви образци, които не са толкова красиви. В ателието се носи наситен мирис на тъмнина и тор, смесена със сладкия аромат на дървесна смола.
Заобикалям огромната дървена маса в средата на ателието; върху нея е разположен терариумът — висока стъклена ваза, наполовина пълна с камъни и растения, на места заобиколени от почва — за да се добера до полиците, където са подредени редици вази и малките им светове. В една забелязвам сребърна птичка, кацнала на клон.
Джак проследява погледа ми, докато сваля ръкавиците.
— За Хюя — прошепва той, след това добавя по-високо: — Ако не ме побърка, преди да го довърша.
— Стига де — протестира тя с половин уста. Бръква в торбичка, пълна с камъчета.
— Все още ѝ се иска да ходи на балет — шепна в отговор аз, но малката си тананика нещо и не слуша.
Джак кима.
— Едва ли ще се откаже от нещо, което си е наумила.
И двамата я наблюдаваме, докато тя не вдига очи.
— Какво?
— Нищо — смее се Джак и се обръща отново към мен.
— Искаш ли чай? Мога да направя и кафе, но имам единствено нес.
— Ще пия чай.
— Добре. През уикенда двамата с Хюя направихме бананов хляб. Ще похапнем и от него. Колко е часът?
Навеждам се към часовника на Алекс и Джак проследява погледа ми.
— Олеле. Време е за вечеря — стряска се той. — Кога отлетя това време?
Свивам рамене. Часовникът се смъква на китката ми.
— На това място — продължава той, —
Зяпвам го. Думата, която изрече, звучи почти на италиански. Хюя идва при нас с подскоци.
— Намерихме тонове нещица, татко. Достатъчно са за вечеря. Нали така, Франки?
Кимам.
— Много ядлива папрат.
— Наистина ли? Тогава ще има угощение. Добре че си тук, Франки, иначе щяхме да се надрусаме с ядлива папрат.
— Таткооо — пъшка Хюя провлачено.
— Какво? — пита той.
— Нищо. — Тя се смее и го имитира, след това подръпва единия джоб на панталона му.
Къщата на Джак е уютна. Кухнята е разхвърляна, сякаш е по средата на ремонт. Всички шкафове над кръста са махнати, на тяхно място са поставени дървени полици, но пък е чисто. Хюя показва кошницата на баща си и двамата преглеждат всичко вътре. След това Джак сваля две чашки и две чинийки от една полица — зелени чашки с чинийки, обсипани с цветя.
Хюя не спира да бъбри за училище.
— И тогава Нора каза, че вече не иска розова раница, че сега вече любимият ѝ цвят е пурпурно, защото…
