Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 75

— От Брашнената ферма е, пекарна в Едисън. Едно момиче, Съмър, работи там, тя го донесе.

— Готина ли е?

— Ще се престоря, че не съм чула. Стори ми се приятна. Май е познавала Алекс.

Стискам очи още по-силно, след това се опитвам да ги отворя. Гласовете са край мивката и прибират нещо в шкафа.

— Не го яж, за Франки е.

Чувам отговора с пълна уста.

— Няма да ѝ липсват няколко сладки. Сериозно ти казвам. С всичко това може да прекара тук и година.

— Няма да живее тук цяла година.

Приглушен смях.

— Ами? Ти да не би да си експерт по въпроса? Да не би да си взела диплома, докато беше в Портланд?

Чувам как Бела сумти.

— Не съм, но съм видяла предостатъчно мъка. Не се прави, че знаеш за какво говоря. Тя ми е сестра.

— Да, бе.

Движенията спират. Успявам да отворя очи и край шкафа стоят две фигури. Заради светлината от прозореца ми е трудно да виждам.

— Това пък какво трябва да означава? — пита Бела.

— Нищо.

— Хайде, кажи. Какво се канеше да кажеш?

— Нищо.

— Не беше нищо, Вини. Кажи. Не можеш да подхвърляш подобни забележки, а след това да мълчиш. Прекалено дълго ли ме нямаше? Не се държа като сестра ли?

Вини свива рамене. Искам да се надигна на лакът, но все още съм гроги.

— Тя не ме покани да ѝ бъда шаферка. Не ме иска. Какво да правя? Татко ми каза за Алекс и аз дойдох веднага.

— И се криеш вън, в колата си.

— Да, крия се вън, в колата. Не обичам погребенията, разбра ли? Но бях там.

Споменът за колата пред дома на семейство Гарднър се връща. Олющена жълта боя, фигурка на таблото.

— Нямаше нужда да бягаш — продължава Вини.

Бела въздиша.

— Сериозно? Пак ли ще започнеш да ми пилиш?

Вини цъка с език.

— Кръвта вода не става.

— Сериозно? Някога да си чистил кръв, Вини? Не си. Е, аз съм го правила. Не ми се прави на толкова самодоволен. Положението беше сложно и ти го знаеш.

Бела продължава да разтребва. Най-сетне, съвсем бавно, сънят ме отпуска. Вини наблюдава как Бела работи. Скръстил е ръце. Поглежда бицепсите си и свива рамене.

— Добре де, а тя защо ти е толкова сърдита? Да не би да има още нещо? Свързано ли е с нейния човек? С merigan Алекс.

Успявам да се надигна, мигам бързо-бързо, сякаш по този начин ще прогоня съня.

— Не го наричай така — мърмори Бела.

— Ама какъв им беше случаят на тези двамата?

— В какъв смисъл?

— Той защо не идваше, когато организирахме нещо? Защо не я докосваше, целуваше като нормален…

— Моля те, не ми казвай, че слагаш и себе си в категорията на „нормалните“.

— Как така? — пита напевно, шеговито Вини.

— Ти направо изсмукваш устата на момичетата, когато има как.

— Не е вярно.

— Вярно е и е отвратително.

— Просто казвам, че е малко откачено… Той просто не си падаше по…

— Престани! — Това е моят глас, по-силен, отколкото си представях. И Вини, и Бела се обръщат към мен.

— Франки…

— Я, събуди ли се?

— Вън! — изкрещявам.

Вини пристъпва към мен.

— Мама и баща ти ме изпратиха да ти донеса малко храна.

— И теб не те искам тук!

Той ме поглежда малко обидено.

— Ама…

— И двамата. Вън!

Бела оставя увития с фолио пакет, който държи, и пристъпва към леглото.

— Франки…

Клатя глава. Цялото ми тяло е като оловно.