Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 73

Обикновено се държах като добро момиче. Защото исках да бъда добра. Нямах желание да пробвам наркотици, нито да вилнея по партита цяла нощ. Исках да се отпусна в прегръдките на Алекс, да гледаме изгрева на луната и да обсъждаме мебели и бебешки имена. Сега обаче имах чувството, че животът ме е изхвърлил от отъпканата пътека. Сякаш дебелото въже, което ме държеше свързана с живота, с Алекс, с всичките ми неща, бе прерязано, а крайчетата висяха неравни и разплетени. Сега съм се настанила в бунгало, което не е мое, където не ме искат, от което не мога да си тръгна.

Както съм замаяна, усещам, че ме полагат в леглото, че пъхват нещо в устата ми, а гласът на Алекс не спира да се извинява. Иска ми се да го помоля да остане, но май не успявам да изрека думите. Завита съм с юрганчето и някой ме гали по гърба. Чувам океана — шшш, шшш, шшш — над мен и около мен. Разбирам, че плача, когато забелязвам, че възглавницата е мокра.

Всичко в стаята утихва; шумът на вълните, когато срещат чакълестия бряг, замлъкват. Тялото ми се надига леко, когато някаква тежест се мести от леглото и дишането ми става бавно и равномерно. В този ден светлината е като вода, като мед, течна и бавна. Прашинките се полюшват и блестят като луминесцентни. Клепачите ми натежават. Светлината в стаята угасва… връща се… изчезва…

Госпожа Гарднър се оказа права, че Алекс ще реши да запише бизнес школа. Той обаче остана в щата Вашингтон и се отказа от колежите на Айви Лийг, за огромно разочарование на майка си. Бях напълно убедена, че вини мен, а бе достатъчно да погледне океана, за да открие истинския виновник. Освен това Алекс нямаше особено желание за промяна, също като госпожа Гарднър.

Алекс записа счетоводство и преди да започне стаж в счетоводна фирма — уреди го баща му, защото играеше голф с един от партньорите, — заминахме с негови приятели, Джейсън и Анджела, до държавен парк Кейп Дисапойнтмънт. Лятото през онази година беше неестествено топло, много по-горещо, отколкото помнех. Нямахме представа, че това ще бъде една от малкото ни ваканции заедно. В спомените ми това време е останало като съвършеното лято, сякаш излязло от филм. Четиримата пътувахме в една кола, пеехме с пълно гърло и се заливахме от смях.

Взехме под наем бунгало за четирима, за да спестим пари. Дните бяха безкрайно дълги, въпреки че не ставахме преди обяд, когато в бунгалото не можеше да се диша от жега. Лягахме си много късно, пиехме, говорехме си и се смеехме, и на няколко пъти управителят на къмпинга трябваше да идва и да ни прави забележка, защото вдигахме много шум. Бяхме прекалено млади и не ни беше грижа, че пречим на другите да спят; живеехме в наша си вселена. Това беше нашето лято, лятото, което никога нямаше да забравим. Ядяхме джънк фуд, всичко, което купехме от някоя бензиностанция; печахме се на слънце, докато кожата ни изтръпнеше; блъскахме се, докато цопнем в студеното море; печахме маршмелоус; наливахме се е бира направо от бутилките и мечтаехме за живота, който предстои.