Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 71

— Обожавам Дали — отвръща тя. — Искам да отида в неговия музей.

— Той къде е?

— В Каталуния, Испания. Има специална екскурзия, можеш да провериш онлайн. Има три огромни… нещица като яйца по външната стена, а тя е розова и прилича на замък… — Тя прихва. — Трудно ми е да обясня.

— Струва ми се страхотно — кима Даниъл.

Тримата замълчаваме. Даниъл пристъпва тежко от крак на крак.

Бела прочиства гърло.

— Както и да е. Известно време няма да пътувам. Сега съм в отпуск. — Свежда поглед към краката. — Работя в старчески дом. Живеех там, известно време, но сега си имам апартамент. Малък, но пък си е само мой.

— Твой ли е? — любопитства Даниъл.

— А, не — смее се отново тя. — Преди живеех с други хора и сега съм доволна, че съм сама. Въпреки че котката на съседите е решила, че съм втората ѝ мамичка. Решила е да ми изяде всичките консерви риба.

— Кой е там сега? — питам аз, след това се проклинам, задето съм проявила такова любопитство.

Бела грейва.

— Една приятелка ще бъде там, докато ме няма. Валентина. Тъкмо се е върнала от Сиера Леоне, където работеше като доброволка, така че и двете ни устройва. От работата ме пуснаха в дълъг отпуск. Имах предостатъчно дни. — Обръща се отново към Даниъл: — Обзалагам се, че не си и предполагал, че ще започна работа в старчески дом.

Не, иска ми се да отговоря вместо него.

Даниъл клати глава.

— Ти просто изчезна.

Де такъв късмет, мисля си аз и усещам, че съм жестока и несправедлива.

Усмивката на Бела се стопява бързо. Обръща се към мен, сякаш е прочела мислите ми.

— Не съм — шепне тя. — Както и да е — продължава и се обръща отново към Даниъл: — Ти защо си тук? Да не би да си дошъл да видиш как е Франки? — Сега вече гласът ѝ звучи странно, малко префърцунено.

— Да — отвръща той.

Двамата се споглеждат, сякаш ме няма или съм дете, което обсъждат, и на мен ми се приисква да не съм по пижама, а в прилични дрехи.

— Мама и татко може да продадат бунгалото. — Този път гласът му прозвучава по-убедително, въпреки това интонацията му е сякаш задава въпрос.

— Така ли? — отвръща Бела и скръства ръце на гърдите си. — Ще продадат наследствено бунгало, собственост на семейството от поколения?

Лицето на Даниъл пламва.

— Земята е ценна.

— Че как иначе — подхвърля цинично Бела.

Зяпвам сестра си и забелязвам, че наблюдава Даниъл със студен, стъклен поглед.

— Не знаех, че и ти си тук — промърморва той.

— Не мога да повярвам, че родителите ти се опитват да изритат сестра ми.

Забелязвам, че Даниъл преглъща.

— Що за хора… — продължава Бела, но той я прекъсва.

— На мама ѝ е много трудно.

— А на Франки не ѝ ли е трудно? Човек би си казал, че майка ти ще бъде доволна — направо на седмото небе, — че може да предложи на Франки място, на което да остане и да помисли на спокойствие. За да се откъсне от всичко.

Не мога да откъсна поглед от Бела. От всичко и всички, освен от теб, иска ми се да кажа, но не мога да повярвам на онова, което става, и затова не успявам да промълвя и дума. Осъзнавам, че тя си е останала достойна представителка на рода Капуто. Винаги се е чувствала в свои води, когато трябва да защитава нещо и да плесне картите на масата.