Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 70

Не споменах, че той обмисля възможността да учи биология.

— За съжаление, това означава, че трябва да постъпи в колеж.

Кимнах. Двамата с Алекс бяхме говорили по този въпрос. Той нямаше желание да напуска щата Вашингтон. Искаше ми се да е така, защото ще му липсвам, но нещо ми подсказваше, че не може да се раздели с океана.

С крайчеца на окото си виждах Алекс и баща му край барбекюто. Баща му беше препасал раирана престилка. Даниъл също беше с тях, понесъл чиния, отрупана с пържоли.

Госпожа Гарднър се приведе към мен.

— Няма значение, Франческа. Наслаждавай се на младостта. Това е време за забавления, нали? Не е истинско, да знаеш, въпреки това е забавно.

Погледнах я, но тя вече се беше разсеяла, защото господин Гарднър я повика да му донесе щипките.

— Отивам да им помогна — заяви тя и тръгна по поляната. Останах да гледам след нея как бледоморавата ѝ пола гали прасците.

Алекс ми беше помахал, усмивката му бе мила, погледът — загрижен. Насилих се да се усмихна, за да му вдъхна кураж, а той ми намигна, преди да се обърне отново към баща си.

— Даниъл? — Гласът на Бела, малко задъхан, долита откъм дърветата.

— Бела? Бела Капуто? — Даниъл скача от мястото си на мига.

Бузите на сестра ми са поруменели и тя е усмихната.

— Даниъл Гарднър.

Даниъл мига.

— Изглеждаш… различно.

Бела избухва в смях.

— Ходих да потичам. Е, малко.

— Не, искам да кажа, че си различна…

Все още е прав.

— Че вече не съм на шестнайсет ли?

— Косата… и…

— А, да, косата. Ти пък си все същият. — Тя подпира ръце на ханша и се опитва да успокои дишането си.

Даниъл поглежда колата ѝ, след това посочва с брадичка бунгалото.

— И ти ли си отседнала тук?

Бела ме поглежда, след това се обръща отново към него.

— Да.

— Не знаех… — започва той.

— Тя няма да остане — намесвам се аз.

— Напротив — настоява тя.

— Няма напротив. Спи в колата си.

— Има само едно легло. Трябва да сложите още едно легло — настоява Бела пред Даниъл.

Ама това да не е хотел!

Даниъл ме поглежда, след това се обръща към Бела, после отново към мен.

— Няма нужда от друго легло — заявявам аз.

— Определено има нужда от още едно легло. И вана — смее се Бела. — Вини каза, че трябвало да има вана — уведомява ме тя, сякаш аз не знам.

— Вини е testa di pipa. — Срязвам я гневно. Тъпанар.

— Знам — свива тя рамене, — но е прав за ваната. Щеше да е страхотно.

Вдига поглед към върховете на дърветата.

— Ти защо си тук? — съскам аз.

Тя ме зяпва.

— Мислех, че си в Сиатъл, с баща си — признава Даниъл.

— И аз така мислех — обаждам се. — Приятна изненада, а?

— Да — потвърждава Даниъл, без да забележи сарказма ми. — Получих груповия имейл, когато замина за Рим, в музея до Испанските стълби — добавя бързо той.

— Така ли? Това беше преди няколко години. Джорджо…

— Чирико — довършва той. — Проверих го. Много ми харесват творбите му. Дори си купих литография — „Червената кула“.

Бела се усмихва широко.

— „Любовна песен“ ми е любимата.

— Да, „Любовна песен“, страхотна е. Харесваш ли Дали?

Преди няколко години Бела замина за Италия с братовчедка ни Джулия. Джулия работи в туристическа агенция и спечели екскурзия за двама от една авиокомпания. Не съм чела имейлите ѝ — просто не обичам групови имейли, — а Бела винаги пише мързеливо и използва купища удивителни знаци.