Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 69

— Работи в сервиза на чичо — отвърнах. — „При Марио“.

Госпожа Гарднър погледна съпруга си.

— Иска да каже, че е механик. Знам сервиза — отвърна господин Гарднър. Усмихна се и аз отвърнах на усмивката му с благодарност.

— А, да, механик — продължи бавно госпожа Гарднър.

— Нещо за пиене? — предложи усмихнало господин Гарднър. — Джин и тоник?

Госпожа Гарднър кимна.

— Благодаря, мили.

— Вие, деца? — Той погледна към нас с Алекс.

— За нас кола — отвърна Алекс от името и на двамата.

— Алекс — изрече бавно госпожа Гарднър.

— Ако обичаш — добави той.

Разговорът се върна към училище и теми, които ми бяха по-приятни. Казах им, че работя в училищната библиотека през някои от обедните почивки, че любимата ми учителка е госпожа Гордън, която преподава история на изкуството. Госпожа Гарднър измърмори нещо неразбираемо, което изглежда единствено Алекс и господин Гарднър чуха.

— Държавното училище е добро — заяви убедено господин Гарднър.

— Не точно — чух я да шепне. Очевидно не беше съгласна със съпруга си.

Алекс ме стрелна смутено с поглед.

— Защо не разведем Франческа? — предложи госпожа Гарднър, без да оставя чашата с напитката си. — Вие, момчета, запалете барбекюто.

— Ами… — Алекс също се изправи, но аз му кимнах едва забележимо.

— Да, разбира се. Благодаря, госпожо Гарднър.

Пригладих полата на роклята и си взех чашата. Госпожа Гарднър ме поведе към двора и на излизане посочи кухнята, стаята за гости и банята. Дворът беше красив — добре поддържана поляна, по края с розови храсти и розмарин. Имаше маса и столове от ковано желязо, боядисани в бяло, сякаш бяхме в Париж или в къща някъде в Хамптънс, които бях виждала в телевизионните сериали. Госпожа Гарднър започна да ми разказва за розите, но аз не обърнах много внимание. Питах се дали роклята ми не е прекалено къса и дали не трябваше да си вържа косата.

— Алекс ми каза, че семейството ти е от Европа — заразпитва тя.

— Да. От Италия.

— Италия. — Тя изглежда се замисли, след това ми отправи изкуствена усмивка. — Напомняш ми на една жена, но тя беше французойка. От коя част на Италия?

— Сицилия.

— Аха.

В този момент ми се прииска да бях казала Калабрия. Калабрия звучеше доста по-ефектно от Сицилия. Някои италианци от вътрешността на страната наричаха нас, сицилианците, Terroni. Само мама беше от Калабрия, а от страната на татко, семейство Капуто от Сицилия, бяха задушили семейството на мама и влиянието им. Наблюдавах как погледът на госпожа Гарднър се плъзна към обувките ми, а след това нагоре, към тъмната ми коса. Отправи ми поредната изкуствена усмивка, от онези, които не докосваха очите ѝ.

— Ние много се гордеем с Алекс — заяви тя.

Кимнах и усетих как капка от изпотената ми чаша цопва върху крака.

— Той е много умно момче.

— Да.

Госпожа Гарднър погледна краката си.

— Досега винаги е бил много разумен в… избора си.

Не отговорих.

Тя вдигна глава и ми се усмихна.

— Не е от децата, които създават проблеми. Истинска гордост за нас двамата с Маршъл. Обмисля нещата и взема правилното решение. Искаме да стане адвокат, също като баща си, или пък да постъпи в бизнес школа.