Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 68

Сменям темата.

— Кога ще се върнеш в колежа?

Той се мръщи.

— Скоро. Още няколко седмици. Бях на стаж в местна правна фирма, занимавах се с елементарни задачи, картотекиране, административни нещица.

— Звучи добре.

— Напуснах.

— Така ли?

— Просто… не се справях добре. — Той прочиства гърло. — Идва лято, радвам се, че мога да се помотая, това е истината. Миналият семестър беше много труден.

— Никой няма да си помисли нищо лошо за теб, ако си починеш известно време.

Той ме поглежда с благодарност.

— Благодаря. Просто имам нужда от малко време. Мама и татко не са съгласни, разбира се, но… — Той свива рамене. След това вади черен айпод от джоба си. — Донесох го за теб. Не знаех дали имаш музика.

— Нямам. Благодаря, Даниъл.

Даниъл свири на китара. Алекс се майтапеше с него, че не виждал слънцето, толкова време прекарвал в стаята си да се упражнява.

— Все местни парчета. Може и да не ти харесат много, но аз не мога без музика, така че… — Той свива отново рамене.

— Много си мил.

— А, не, аз… — Неочаквано ме поглежда гузно.

Свеждам поглед към гуменките.

— Майка ти ли те изпрати? — шепна.

Той не ми отговаря.

— Даниъл?

— Те май ще продават… — Гласът му е изтънял, неуверен.

— Не може да бъде.

Прозвучава по-остро, отколкото очаквах. Даниъл вдига стреснато поглед.

— Алекс обожаваше това място!

— Знам — потвърждава тъжно той.

— Майка ти изобщо не ме харесва.

— Не, тя просто…

— Стига, Даниъл.

Бях водила същия разговор с Алекс, много пъти.

— Мама те харесва — настояваше той, — просто не я бива в отношенията с жените. Нали е единствената жена в къщата; няма дъщери. Сигурно се притеснява, че ти не я харесваш.

Винаги млъквах, защото ми се искаше да е така. Само че не беше. Изобщо не беше така.

Пред нас са се изправили две дугласки ели, също като близнаци. Напомнят ми за господин и госпожа Гарднър, застанали на входната врата, сякаш са колони, които поддържат къщата. Госпожа Гарднър е в дълга пола, а господин Гарднър в костюм на Ралф Лорън. Така ги видях за пръв път. Образът им се е запечатил завинаги в паметта ми.

— За мен е удоволствие най-сетне да се запознаем, Франческа — започна госпожа Гарднър. — Александър ни е разказал много за теб.

— Заповядай — отвори вратата господин Гарднър.

— Палтата и чантите стоят тук — посочи госпожа Гарднър към антична стойка близо до входната врата.

Докато вървяхме към хола, Алекс стискаше ръката ми и едва тогава ме пусна. Даниъл се бе настанил на канапето, облечен в изгладена риза като на Алекс, грижливо вчесан. Стори ми се, че се старае да изглежда колкото е възможно по-незабележим, почти не продума, докато обсъждаме лятната жега и избирането на госпожа Гарднър в борда на местния Ротари клуб. Погледнах към Алекс и ми се прииска да седя в неговия скут и да гледам филм, а ръката му да ме прегръща през кръста.

— Франки? — викна ме Алекс.

— Какво?

Госпожа Гарднър премига срещу мен.

— С какво се занимават родителите ти? Искам да кажа баща ти… Алекс ни каза за… — Тя млъкна и погледна към господин Гарднър.