Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 61

— И аз имам няколко книги за теб — продължава Мериъм, за да смени темата. Сочи малка купчинка на странична масичка. — „Тиха пролет“ на Рейчъл Карсън, „Лейди Бос“ на Джаки Колинс. — Намига ми. — Всяко момиче има нужда от малко тръпка.

— Благодаря. — Леля Роза е изчела всичко на Джаки Колинс.

— Приготвила съм ти малко мед — обръща се домакинята към Бела, за да я включи в разговора.

— Кошерите в двора твои ли са? — пита Бела.

Дори не се бях сетила, че дървените кутии, които видях одеве, са кошери.

— Пчели ли гледаш? — пита татко.

— О, да — усмихва се широко Мериъм. — Освен това се занимавам и с грънчарство. Преди всичко съм грънчар. Но градинарството и пчеларството не остават по-назад. Чакай. Сега ще донеса меда. — Тя отива в кухнята и се връща с буркан. Подава ми го. — Кажи какво мислиш.

Вдигам капака и се каня да топна пръст вътре.

— Просто така ли?

Тя кима.

Пъхвам пръст вътре, пробивам питата и пръстът ми хлътва в меда. Подавам буркана на татко и той прави същото.

— Великолепен е — прошепва той и го подава на Бела.

— Хубав ли е? — пита Мериъм.

— Хубав е — отвръщаме едновременно.

Тя избухва в смях.

— Добре, сега вече знам със сигурност, че сте баща и дъщеря.

Татко ме поглежда топло и кима. Забелязвам, че Бела смуче пръста си, но не казва и дума.

Татко пита любопитно.

— Продаваш ли меда?

Домакинята кима.

— Ще ви дам, не е…

— Не, не, не мога да приема — прекъсва я татко. — Не и след вечерята, която ни приготви. Ще купя.

— Добре — отвръща с усмивка Мериъм.

Джак прочиства гърлото си и аз забелязвам, че Хюя бързо отваря очи.

— Извинявайте всички — започва той. — Май трябва да тръгваме.

— Недей, татко — негодува Хюя немощно.

— Много си изморена — отвръща той през смях.

— Не съм — прозява се тя. Останалите също прихваме.

— Ооох — пъшка тя.

— Благодаря за книгата — обръщам се към нея. — Ще си науча домашното.

— Беше ми много приятно, че се запознахме — казва Джак, докато разтърсва ръката на татко.

Джак сочи гърба си.

— Качвай се, малчо.

Тя прехвърля ръце през врата му.

Мериъм го целува по бузата.

— Доскоро.

Той ме поглежда.

— Ще намина да видя как си… но не бързай… — Отново ме поглежда с неудобство. И двамата знаем, че говори за предупреждението за напускане, изпратено от семейство Гарднър.

— Благодаря — отвръщам.

Съмър се връща от кухнята и едва сега разбирам, че е била там доста време. Имам чувството, че се беше скрила.

— Тръгваш ли? — пита тя. Джак кима. — Тръгвам с вас. Изморена съм — обяснява тихо тя.

— Можеш да останеш тук — предлага Мериъм.

Съмър клати глава.

— Утре ще гледам момчетата на Роки. Трябва да си тръгвам.

— Сигурна ли си, че…

— Добре съм. Просто съм уморена — отвръща бързо Съмър. След това добавя: — Много ти благодаря. Вечерята беше чудесна.

— Че ти направи почти всичко — усмихва се домакинята.

— Не е вярно — отвръща Съмър. — Франки също помагаше.

— Аз просто бърках — отвръщам остро, без да се замисля. След това съжалявам, защото забелязвам, че Съмър се чувства неловко.

— Беше ми приятно да се запознаем — обръща се тя към нас с Бела и татко. — Много приятно семейство.