Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 60

Мериъм влиза в кухнята. Побутва ризотото с лъжицата, която съм подпряла на ръба на тенджерата.

— Готово. Добре. Хайде, вие двете, да ми помогнете.

Мериъм носи огромната тенджера, от нея се вдига облак пара, когато влиза в трапезарията. „Пролетно ризото“, нарича го тя. Има ситно нарязан чесън, много магданоз и пресен грах.

Съмър носи огромна глинена купа, пълна е пресни малки картофчета, сготвени с масло, и прясно откъснати листенца мента, а аз пренасям аспержите, които Мериъм нарича „остра трева“, овкусени с обикновена заливка.

Съмър помага със сервирането, докато Мериъм долива вино в чашите. Аз се връщам на мястото си.

Татко хвали Мериъм за ризотото, докато Хюя радостно лапва картофче не по-голямо от монета. Джак я моли да използва приборите, но домакинята я уверява, че и тя обича да похапва с пръсти.

Аз поднасям лъжица ризото към устата си и духам. Поглеждам Бела, която се взира мълчаливо в чинията си. Изражението ѝ ми напомня каква беше като момиченце. Представям си я как лежеше в леглото, къдриците ѝ прихванати в щръкнали плитки. Прозорецът до леглото ѝ очертава оградата на съседите и дори може да се надникне в кухнята им. Понякога, ако Бела оставеше нощем прозореца отворен, сутрин се будеше от аромата на джинджифил, зехтин и лук, които използваха вечер за пържените си картофи.

След като храната поизстива, аз се нахвърлям, сякаш съм гладувала. Обелките на картофчетата проскърцват, когато захапвам; ризотото е поело аромата на ситните парченца чесън; пресните аспержи са толкова хрупкави и сладки, че можеш да ги сбъркаш с плод. Мериъм ми се усмихва. Всички сме отпуснали ръце върху коремите си, когато Мериъм вдига масата и донася десерта, яркорозова и лепкава тарта с ревен, посипана с ядливи цветя. Тя загребва щедро домашен ванилов сладолед със сребърна лъжица, която нежно нарича „лопатка“, след това полива с мед всяка купичка, точно по ръбчетата на тартата. Татко се е ококорил. Това пиршество е достойно за семейство Капуто. Мериъм се смее на израженията ни и моли да оставим онова, което не можем да изядем, но всичко е толкова вкусно, че ние запълваме и последното празно местенце в подутите си стомаси. По средата на десерта забелязвам, че Джак отпуска колана на панталона си и когато погледите ни се срещат, двамата се усмихваме един на друг.

Когато вечерята приключва, татко помага на Мериъм да сервира еспресо, а Джак придърпва стола на Хюя към своя и я прегръща. Тя отпуска глава на него и се опитва да скрие прозявката си.

Мериъм поглежда книгата на масата.

— Хюя ти е донесла нещо за четене.

— Назаем — отвръщам, както цитирам момиченцето. — Решила е да ме научи повече неща за гората.

— Ти не оставаше често тук. С…

Клатя глава и погледът ми се плъзва към годежния пръстен.

— Два пъти, но не идвах често. Алекс обаче много обичаше да идва. Бунгалото означаваше много за него.

Когато изричам името на Алекс, Съмър става и започва да вдига празните чаши. Очите ѝ са по-тъмносини на тази светлина и аз забелязвам, че си е сложила спирала.