Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 58

— Тя пише страхотни стихотворения — отвръща Джак с горда усмивка.

— В Джелибийн имат страхотна програма. Искам да кажа, че… Така поне съм чула — измъквам се любезно, въпреки че нямам никаква представа.

— Навремето Бела работеше в занималня — намесва се и татко. — Чувала ли си нещо по този въпрос, Бела?

Бела клати глава. Втренчвам се многозначително в нея.

— Франки — шепне тя извинително. Извръщам очи.

Хюя поглежда от едната към другата, след това отива при баща си и се качва в скута му. Татко и Джак подновяват разговора си и Бела се навежда към мен.

Ставам бързо и соча към кухнята.

— Отивам да помогна на Мериъм и Съмър.

— Стига, Франки — моли Бела. Не ѝ обръщам никакво внимание.

— И аз ще помогна — добавя тя весело.

Навеждам се към нея и шепна, да не би да ме чуят татко, Джак и Хюя:

— Защо? Остани тук и продължи да ръсиш глупости.

Тя отваря уста, за да каже нещо, но аз вече се обръщам, за да изляза от стаята.

Десета глава

— Здравей, мила — подхвърля мило Мериъм и веднага ми подава лъжица, за да разбърквам ризотото. Съмър кълца още магданоз. Мериъм излиза с подсвирване, понесла още вино.

— Вече ти намери работа — обажда се Съмър.

Разбърквам бавно кремообразното, ароматно ризото, за да не загори. Мирисът ми напомня за кухнята на леля Роза.

— По-добре, отколкото да се преструвам, че всичко е наред — шепна аз и оставам изненадана, че съм го изрекла.

Съмър ме зяпва.

— Не съм подходяща компания за партита — извинявам се аз, след това добавям: — Все още. Дори не съм сигурна, кога ще бъда готова.

Съмър поглежда към вратата на кухнята, сякаш очаква някой да влезе.

— Не искаше ли да дойдеш?

— Немного. Сестра ми уреди всичко.

— Често ли го прави?

— Да урежда разни неща вместо теб ли?

— Да. — Съмър е спряла да реже и ножът виси над магданоза.

— Не бих казала. Нямаше я доста време. Живее в Портланд.

— Така ли?

— Не я бива много в тези неща. Говоря за мъката. Майка ни почина… след това дойде пубертетът, не знам… А и двете с нея сме много различни.

Съмър кима с разбиране.

— Да. Изглеждате различни.

Оставам изненадана. Повечето хора искат да си приличаме, да бъдем приятелки.

— Ти близка ли си с брат си? — питам.

Съмър навежда глава на една страна.

— И да, и не. Той си въобразява, че знае кое е най-доброто за мен.

— Той урежда ли разни неща вместо теб?

— Да, прави го.

— А ти съобразяваш ли се?

Съмър клати глава, след това прихва, сякаш напук на себе си.

— Да, всеки път. — Свива рамене. — Каза ми, че трябва да дойда — тук, в Едисън — така че аз дойдох. Сега вече не съм сигурна дали искам да се върна да уча.

— Какво учиш?

— Морска биология. Никога няма да успея да си намеря работа по специалността. Просто исках да съм в морето, затова избрах тази специалност.

„И Алекс се чувстваше по същия начин, мисля си аз, искаше да е в морето“. Само че той така и не прояви достатъчно смелост да запише специалност, която нямаше да му гарантира работно място. Родителите му щяха да решат, че е лекомислен.

Обръщам се отново към тенджерата и продължавам да бъркам. Ризотото е почти готово. Съмър кълца последните стръкчета магданоз.