Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 56

— Каква красота — отбелязва Бела.

— Джак е художник ботаник — заявява Мериъм.

Джак се прокашля.

— Не бих казал.

— Напротив, това е самата истина. Трябва да видите другите му творби. — Има огромни, невероятни терариуми и градини с бонзаи, сякаш са създадени за мънички палави елфи. Той наистина е невероятно талантлив.

— Леле! — възкликва Бела.

— Това е истинската му работа — прошепва Хюя и се обляга на краката ми.

Джак ме поглежда притеснено.

Мериъм отива до кухнята и бързо се връща с дървен поднос, отрупан с дебели резени хляб и пъстри купички със зехтин и тъмен оцет.

Хлябът е наситеножълт. Рони се в устата ми и има сладък вкус на мед.

— Глухарчета — подсказва ми Мериъм.

Татко не откъсва очи от недояденото парче.

— А пък аз си мислех, че глухарчето е бурен.

— Самата истина — потвърждава с широка усмивка Мериъм. — Не е ли прекрасен!?

— Да, много е хубав — отвръща татко, все още малко объркано.

— Двамата с татко му казваме слънчевия хляб — обяснява Хюя.

Джак кима.

— Роки трябва да го продава в Брашнената ферма — обръща се той към Съмър, която седи неподвижно, притихнала, и не откъсва поглед от мен.

Врътва глава към него и поруменява.

— Да — съгласява се тя бързо. — Трябва. Много е хубав, Мериъм.

— Господ да ви благослови — клати глава и се смее Мериъм. Гали Съмър по рамото, след това се връща отново в кухнята.

Докато Бела и татко разговарят с Джак за растенията, Хюя ми подава книгата, която е донесла.

Докосвам корицата с пръсти. „Птиците в Северна Америка“, гласи заглавието.

— За мен ли е?

— Давам ти я назаем — предупреждава ме тя.

Гледа ме как разлиствам страниците и се спирам на птиците, които вече съм забелязала и знам имената им. Врабчето, обикновено птиче с неговото симпатично чирикане. Черноокото юнко, сякаш нахлупило шлем, което пее една и съща песен, но в различни тоналности. Обичам да ги слушам, когато пеят едно на друго, сякаш се радват на пролетното слънце. След това попадам на малката птичка, която вдига най-много шум. На снимката е обърната надясно, вирнала предизвикателно глава. На гърдите има черни петна, а гърбът е черен като маслина. На снимката не се вижда размахът на малките крилца. Прилича на нервен изпълнител, който трепери на сцената.

Хюя поглежда през рамото ми, докато аз разглеждам страницата.

— Северноамерикански дрозд ли е това?

Забелязвам, че тя е написала с молив Певец! в полето.

Буквите ѝ са закръглени и тъмни.

Кимам.

— Шумна птичка, нали?

— Да, една от любимите ми.

Прочитам краткото описание.

— Женските не пеят ли?

Тя свива рамене, след това разлиства страниците, за да открие нещо, което харесва.

— Бъбрив вирео.

Прочитам, че е нетипичен за този регион, освен когато лятото е хубаво.

— Благодаря, Хюя. Много ще я пазя.

Тя се усмихва доволно. Понякога ми се струва толкова мъдра и умна, а друг път се радва като малко дете. Сигурно учителките ѝ я обожават.

— Понякога оставаш ли на занималия? — питам я аз.

— Да. Понякога.

Поглеждам Бела. Като тийнейджърка помагаше в заниманията. Тя се навежда, за да каже нещо на Джак, и кима, без да премества върха на палеца си от устните. Налива му чаша просеко. Съмър е отишла в кухнята, за да помогне на Мериъм.